ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
             

200 хиляди лева за спешен ремонт на Операта в Русе отпусна министерството

Общество
20.04.2017  |  10:27
2 528
Най-неотложните дейности по сградата ще започнат до края на април
Русенска опера

Как един компрометиран ремонт компрометира Храма на музикалната култура и едно от непреходните русенски, български  достижения в музикалната съкровищница. Опит да „излекуваме” проблема с недомлъвките и премълчавани дотук истини за една несвършена докрай и както трябва строителна одисея.

 

Пламен КАЛИНОВ

 

60 месеца (5 години) след бляскавия „ремонт” (по-надолу ще разберете защо е в кавички) и откриването в присъствието на известни политически особи (няма да споменаваме имена!) на сградата на една от най-култовите културни институции в Русе - Държавната опера, положението с материалната база е, меко казано, доста плачевно.

Винаги, когато минавам покрай „червения” храм на музикално-сценичното изкуство, съм се питал, ама как така може да се руши нещо, което уж беше направено „като хората”. „Русенската опера е по-красива и по-хубава от Народния театър „Иван Вазов”, цитирам по памет, сравнението на премиера Бойко Борисов при откриването й и нагледно се опитвам да подредя в смислен порядък онова, което представлява сегашната гледка отвън и вътре в операта.

 

 

 ПЪРВО: на пешеходците се налага да заобикалят изпочупени и нападали парчета от фасадата на сградата от всички страни, включително и отпред.

ВТОРО: по разкази на артистите и музикантите - след всеки по-обилен валеж по стените тръгват   течове навсякъде.

ТРЕТО: покривът на музикалния храм е напълно изгнил, капандурите са отлетели във вечността, т.е. няма никакви капандури и колкото вода се излива отвън върху сградата, толкова (реципрочно) влиза вътре и се просмуква в стените.

Тази гледка въздейства доста „демонично” и предполагаемо „иронично” върху самочувствието на русенци, които обичат своя оперен театър и имат усещането на пълноценни хора, с претенции да обитават един красив град, не случайно наричан „Малката Виена” заради старата архитектура (и тя е в плачевно състояние) и заради оперната слава на Русе у нас и по света. А както е известно, истинската, Голямата Виена, е „алфата” и „омегата”, нещо като „оперен Ерусалим” за ценителите на това изкуство. Сегашният вид на Операта в Русе е, меко казано, в пълен дисонанс и звучи нелепо, без да е смешно, на фона на претенциите да имаме поне нещо общо с австрийската столица, освен това, че и Русе и Виена се намират на една и съща река - Дунав.

Извън  лирическото отклонение ще си позволя да уточня, че след изминалите 5 години гаранционният срок на изпълнителите на предишния ремонт към културната институция вече е изтекъл и сега ключът към решаването на проблема с наложителния спешен ремонт е в административно-стопанското ръководство на операта, която, на всичкото отгоре, от няколко месеца е без титулярен директор, тъй като Маестро Найден Тодоров „отлетя” за София след спечелен конкурс за директорското място в Софийска филхармония.

Имам особеното подозрение (дано да не е вярно), че опушеният вид на фоайето на първия етаж и изгорялата инсталация, за която нищо не беше казано, са пряк резултат от овлажняването на стените, т.е. много е възможно водата да направи още бели по електрическата инсталация и да се стигне до пълно фиаско, т.е. операта в Русе да захлопне врати. Защото, какво е един театър без електриката, без бляскавите лампиони и без красивите отражения на публиката в огледалата на коридорите?

В огледалото за обратно виждане към проблемите, описани дотук, обаче стоят десетки въпроси, като: кой (коя фирма) си остави ръцете при ремонта на сградата, кой прие (направи строителния одит) на така ремонтираната сграда, с изгнил покрив - бляскава отвън като великденско яйце, но куха като запъртък откъм качество и надеждност на строителните работи?

  Ще си позволя още няколко основателни въпроса, без да се „набирам” като хлабав мотоциклет на баир, за да не звуча безпомощно и нелепо.  

Някой все пак трябва да даде отговор на артистичния и музикалния състав (солисти, хор, оркестър) ще имат ли нормални условия за работа във възвишеното изкуство, което искат да поднесат на русенци, на Русе и на България, защото дъждът вече вали и в …репетиционните, като стига понякога и до …сцената? Как да обясним на гостуващите диригенти, дошли за майсторския клас, и на гостите на Русе, посетили операта, изумително неподходящата гледка в сградата на този иначе истински храм на музиката и на високите европейски и световни критерии, които съставът отстоява очевидно с героически усилия. И докато прави всичко това, преглъща на едри залъци не една, а поне сто торби със сол, в старанието да бъде, въпреки трудностите, в творческа кондиция и да отстоява високите критерии на оперното изкуство, завещани на Русе от традицията на предходниците?

Керемидите върху издънения покрив са станали на „юфка”. Сцената е в „балдахина” на спасителни найлони. Този трагически будоар на посредствеността на предишните майстори- строители е като декор на демократическите хлабини в оперетния водевил на бездушието и далаверата. Ремонт наистина беше направен, парите съвсем наистина бяха усвоени, но резултатът е написаното по-горе.

А сега нещо като епизод от „АЛИСА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ”.

Нямах колебание да потърся директорката на операта Гергана Георгиева и зам.-директора Пламен Александров. Те не опровергаха нито един от горепосочените факти, които сами видяхме и за които ни уведомиха русенски граждани и приятели на Операта и оперното изкуство.

Може да звучи почти фантастично, но все пак, в сюблимния момент, когато вече „ножът е опрял до кокала” от Министерството на културата, с личното съдействие на служебния министър Рашко Младенов беше отпусната спешна парична помощ за спасяването на Държавна опера – Русе.

По този повод Гергана Георгиева сподели за в. „Бряг”: „Благодарни сме наистина на Министерството на културата и лично на министър Рашко Младенов за своевременната реакция и отпускането на 200 хил. лв., необходими като начало  за най-неотложните ремонтни дейности по сградата на операта. Те ще започнат до края на април. А иначе нещата се случиха след една работна среща с  директорите на държавните културни институти с министъра и заместник-министъра в София. В детайлен разговор с министър Рашко Младенов бяха обсъдени проблемите около сградата, а той лично  се ангажира с проблема. Седмица след тази среща, парите бяха преведени на институцията и това е глътка въздух в доста напрегнатата обстановка. Жестът беше израз не само на съпричастност, но и на отношение към достойния труд на целия оперен състав”, каза Гергана Георгиева.

Както се казва в такива случаи, бързината е от решаващо значение за крайния изход при разплитането на един възел от проблеми, очевидно трупани през годините след ремонта на операта.

И все пак, в 21-ви век сме, обитатели сме на едно безкрайно интересно време, в което сме длъжни да отстояваме и себе си, и русенските музикални традиции, за да не сричаме бездиханно крилатата фраза на Хипократ „Животът е кратък, изкуството е вечно“ (на латински: Ars longa, vita brevis). 

Този невероятен лекар обаче е казал и още нещо: „На първо място не причинявай вреда“ („Primum non nocere“). Ето, затова надникнахме в Държавна опера-Русе и се надяваме с този разказ да сме донесли повече ползи, без да нанасяме вреда върху имиджа на тази световна и авторитетна културна институция в нашия прекрасен град.

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design