ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Академик Георги Марков: 2 неща ни дърпат назад: че всеки се спасява сам и внушението, че за нищо не ставаме

Интервю
21.02.2015  |  15:34
1 845
Каквото и да правим, все мислим, че то зависи от Великите сили, а силните могат да диктуват вътрешната убеденост за виновност у цели нации и народности, коментира известният интелектуалец

Интервю на Пламен Калинов, вестник "Бряг"

 

Историята не е слугиня на политиката, тя

е над нея, над парите и богатството

 

Академик Георги Марков дойде в Русе в навечерието на 19 февруари - една от най-тъжните дати в българската история, когато е обесен Апостолът на свободата Васил Левски. Поводът за идването на академика бе 70-годишнината на Русенския университет, където той бе поканен да представи най-новата си книга „Светът в пламъци”. Излишно е да търсим оригиналност при представянето на този изключително популярен и мъдър български историк, който е предпочитан събеседник във всякакви телевизионни формати и дискусии, не само на тема „история”. С него може да се разговаря с часове за настоящето и бъдещето на нацията, той е невероятен интерпретатор на историческите факти и събития. Академикът разполага с необятен умствен багаж и страхотно чувство за хумор, има цветущ и оригинален език, прави мигновени мисловни обрати и успоредици в цялата световна история. Георги Марков има и още едно качество - да слуша внимателно събеседника и да го предразполага към проникновение в собствените си визии за човешката природа във всичките й проявления - от възвишената неповторимост до „възвишената” низост и падение, когато изчезват границите на обозримата несъстоятелност на индивида. Слушах го с интерес през цялото време на срещата в препълнената зала в „Канев център” на Русенския университет и си мислех за въпросите, които искам да му задам. Не можах да измисля кой знае какви оригиналности, все пак щях да интервюирам един от най-оригиналните ни академици и мислители на 20-и и 21-и век. И започнахме да говорим, след което от огромната информация успях да подредя ето това интервю, за което благодаря на моя приятел от ранната ми столична журналистика, директорът на издателство „Захари Стоянов” Иван Гранитски, и на любезните домакини - юбилярите от РУ „Ангел Кънчев”.

 

 

 

- Академик Марков, защо и днес светът е в пламъци?

 

- Защото има противоречиямежду онези държави, които се наричат и самоопределят като „велики”. Велики държави, които смятат, че заслужават да имат определени геополитически зони на влияние. И след разпадането на Съветскиясъюз, сред разпадането на двуполюсния свят,се разкриха много нови пространства, но те се оказаха и конфликтниточки. Нещо, което виждаме днес в Украйна, една бивша съветска република, която попада в геополитическите пространства на Русия. САЩ от своя страна смятат, че те трябва да стъпят в това ново пространство, като правят сметки да вкарат Украйна в НАТО. Това, последното,пък Русия едва ли би го позволила, като е готова да използва всякакви начини да се противопостави на подобни намерения.

 

-Нашият свят винаги е бил и продължава да бъде в примката на геополитиката. А съвременният човек има ли някакви разумни рефлексии срещу войната?

 

- Историята отдавна е доказала, че войната е нещо ужасно. Особено големите войни. Още не могат да установят колко са жертвите от Втората световна война. Казват 60 милиона, но това е приблизително, те са много повече. А повече от половината избити по време на тази война са цивилно, гражданско население. В началото на ядрената епоха, Робърт Опенхаймер, бащата на ядрената бомба, ужасен от Хирошима, казва: „Човечеството става смъртно”.За първи път той констатира, че човечеството може да се самозатрие итова може би е неговата най-голяма драма. Разумният човек със сигурност разбира, че трябва да оцелее, но не е възможно даоцелеешсам. Трябва да оцеляваш с някой друг, иначе няма какда го направиш.Затова ние сме социални същества и живеем в социални общества, със свои недъзи и предимства, разбира се.

 

-Имаме ли примери на помирение в Европа? Германците още носят като национална отлика синдрома на „виновност” за Втората световна война, но техните съвременни поколения едва ли са виновни с нещо за прегрешенията на предците си?

 

- Вярно е. Немците носят този комплекс. Докато Берлускони в Италия, колкото и скандален да е, направи паметник на жертвите от нахлуването на съюзническите войски. Победителите във Втората световна война злоупотребяват с тази вина. Винаги злоупотребяват, когато стане въпрос за вина, и то не само на историческа тема.Не дай си Боже да стане дума за Хитлер, направо е недопустимо да се споменава под какъвто и да е предлог това име, а той-дори и да е най-страховитиятсатрап-е историческа личност и ние трябва да имаме поука от неговия сатанизъм, а не да го премълчаваме. Сещам се за една моя много забавна, но поучителна случка във Флоренция, на покрития мост над река Арно.Вървях с немска група пенсионери. Едно момиче, екскурзоводка, ни спря на моста и каза: „Тук през януари 1945 г. германските фашисти(!)се опитаха да взривят този мост…". Тя не каза нацисти, а употреби италианското понятие „фашисти”, защото фашизмът като идеология се ражда точно в Италия!И немските пенсионери „забиха”глави виновно. Обадих се, за да я поправя. Казах й, че съм историк. Като си помисля какв Италия ходят хиляди германски пенсионери, икономически не е изгодно за една туристическа страна да си гони по този начин гостите. Някакси нелогично е да ги нахокаш с думата фашисти в родината на фашизма на Мусолини. И още нещо-това се случва в съвременна Италия, която пък е била част отТристранния пакт. Има много подобни примери.

 

-Да, обаче немците просперират, въпреки всичко?

 

-Така е, но това е въпрос на други дадености, пък и планът Маршал свърши прекрасна работа, защото те са дисциплинирани, последователни и много неотстъпчиви, когато става дума за градивен национализъм, за всеобщо измъкване от бедата. Народите, които страдат от автоцензура на историческото мислене,са тъжни народи. Автоцензурата е най-страшната възпираща сила. Днес няма политическа, но има икономическа цензура. Богатите и силните могат да диктуват вътрешната убеденост за виновност у цели нации и народности,и обратното- да създават чувството за недосегаемосту някои, какъвто е примерът с нездравия украински национализъм в момента.

 

-Всъщност, случващото се в Украйна, според Вас,е ярък пример за силно външно влияние?

 

- Разбира се. И от двете страни- и от Русия, и от САЩ, а по средата е Европейският съюз. На 27 януари в Аушвиц се събраха държавните глави да осъдят геноцида срещу евреите, там беше и нашият президент. И, забележете, на тази среща не беше поканен руският президент, а украинският беше там. Въпросът е, защо се случва всичко това, защо се подменя историята. Примерът е следният. Полският външен министър в словото си благодари на 1-и украински фронт, който освободил Полша от хитлеристите(?!). Ама това просто не е вярно, ние тогава да благодаримна 3-и украински фронт, а не на руснаците. Изобщо, това са смешни неща, но когато се изричат на най-високо ниво е вече манипулация, изопачаване на историческитефакти, това не е никак хубаво.2/3 от жертвите на Червената армия са…руснаци. Обяснимо е защото руснаците са най-многобройната народност в конгломерата на Съветската империя, тогава 190 млн., от които 125 млн. са руснаци. И това го изрича външен министър на държава-членка на ЕС, а другите мигат като…глупаци, но много добре знаят истината, или просто не искат да я видят такава,каквато е, защото не им е удобна в момента. Историята не е слугиня на политиката, това трябва да се знае, защото фактите са над всичко, дори и над парите и богатството.Историята се политизираше и преди (по времето на социализма), политизира се исега (по времето на демокрацията). Няма Варшавски договор, няма НАТО, няма каквото и да е друго нещо, което да стои по-различно и по-истински във времето от Историята.

 

-Да погледнем българската проекция на фона на световната история и през калейдоскопа на нашето 13-вековно съществуване. Защо на нас продължава да ни липсва национална кауза?

 

- След Освобождението,националният идеал е събирането на всички българи под една обща,държавна стряха. Ние водихме 4 войни и за съжаление,този национален идеалнебеше осъществен. Още след Първатасветовна война се забелязва крушение на националния ни идеал,невяра в собствените сили. Каквото и да правим, все мислим, че то зависи от…Великите сили. Един пораженчески синдром се появява. И тогава националният идеал се замества от различни социални идеи. Наместват се в това пространство Московският Коминтерн, Националсоциализмът, има влияние от Британската демокрация. Националното се превръща в социално и ние се разделяме и противопоставяме още след Първата световнавойна. Това продължава и днес. И когато говорим за онази гражданска война, която се разпалва през 1923 г., ние трябва да върнем още малко назад часовника- поражението започва,като че ли още от края на септември 1918 г.,с началото на Войнишките бунтове, наВойнишкото въстание и събитията от Владая. Това е началотона една вътрешна гражданска война, която продължи чак до 1945 г. Тогава, още през 1918 г., струва ми се,че започва истинското разделение, защото има жертви,дадени и от двете страни. Така сме я карали до 1944 г. Особеното е, че ние имаме една поговорка: „На чужд гроб не плачи”. Всеки плаче за своите жертви. Няма разбиране, няма състрадание към жертвите на другите. Поради това ние говорим вече 25 години за национално съгласие,но това не може да стане без помирение.

 

-Имат ли вина политиците?

 

- Да, те са много грешни. Вместо да работят за помирението, те имат полза от разделението. По този начин овладяват определени слоеве от населението. Използват ги за партийните си цели, тези хораза тях просто са електорат и нищо повече. Грешни са политиците ни. Те трябва да обединяват, но първо трябва да помиряват, а не да разделят и да противопоставят нацията.

 

-Може би помирението може да стане един от елементите на националната ни кауза занапред. И понежеВие сте мъдър човек, искам да Ви попитам, коя е най-голямата опасност пред човечеството днес- противопоставянето християнство-ислям, или сблъсъкът на технологичнотосъвършенство, изправено срещу духовната нищета?

 

- Известна е книгата на Самюъл Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите”. Наистина имаме един сблъсък на цивилизациите, който е от много векове. Религиозни войни, кръстоносни походи, завоевания в Европа- араби, османци.  Тогава обаче технологиите не са били настепента на днешното развитие.Тогава този сблъсък не е бил толкова опасен за цялото човечество, а само за отделни народи, въвлечени в буферната зона на глобален конфликт. Днес нещата са опасни, тъй като този сблъсък разполага с оръжия за масово поразяване- и от двете страни. Това предполага, че човешкият разум може да бъде пречупен. Ние трябва да имаме предвид, че не сме в средновековието и затова трябва да търсим начин този сблъсък да се избегне. Но сблъсъкът на цивилизациите не зависи само от едната страна, а от дветестрани.

 

-Академикът и човекът Георги Марков - оптимист ли сте, или по-скоро- разумен песимист?

 

-Като историк за оптимизма мога да кажа, че сме живели и в по-тежки времена. Обаче народът ни, макар и да е от същото онова ДНК, е променил народопсихологията си. Не сме вече онези трудолюбиви, честни, безкористни патриоти. И аз понякога, като гледам какви хора се мотаят около лобното място на Васил Левски,(разговаряме с академика на 18 февруари, б.а.) се питам-трябвало ли е тези млади хора, включително и Апостолът, да гинатза такива потомци, които не ги заслужават? Но тук съвсем сериозно, наистина сме преживявали и много по-тежки времена. Нашият народ няма как да не прояви инстинкт за национално самосъхранение. Ние имаме да преодоляваме две отрицателни черти като народопсихология-индивидуализъм-всеки да се спасява сам, както може. И нихилизъм-да твърдим, че от нас нищо не става, че ние винаги вършим една „българска” работа, като нарицателно за обреченост на държавата, от която всеки иска да си тръгне. Не, така не бива.България не е от вчера, не е и от онзиден. Ние трябва да преодолеем индивидуализма и нихилизма. Можем да го направим. Длъжни сме да го направим. Вярвам, че ще го направим.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design