ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Ангелина Гаврилова: Ние сме първите варвари, които трошат божествената тишина в себе си

Интервю
16.08.2015  |  10:54
1 201
Мъча се да бъда непринудено галантен с това момиче. Знам, че стои над суетата и снобската принадлежност на измислените хора и въпреки това изпитвам особен респект. Ще трябва да говоря с нея за модерен балет, т.е. да се опитам да бъда в нейните води, без да съм сигурен, че мога да плувам точно в това море от движения, страсти и емоция, които налучквам интуитивно. Преди това бях правил интервю с примабалерината на Операта Силвия Томова, нещичко понаучих, но за класическия балет. А сега - интервю с водеща изпълнителка в най-титулуваната ни модерна балетна трупа „Арабеск”. За нея казват, че е балерина с ярка индивидуалност, изумителна артистичност и какво ли още не. Не ми се иска да влизам в хореографски клишета на пишман-анализатор, който коментира излъскано нечия творческа кариера. Това не е упражнение за мен, защото не съм кой знае какъв познавач на балета, още по-малко на модерната му версия. Поводът да се срещна и запозная с Ангелина, за което съм благодарен на Силвия Томова, е уникалният спектакъл на Русенската опера „Откровения”. В това изумително представление, подарено на русенци и на България от балетната трупа на оперния ни театър за Международния ден на балета - 29 април, Ангелина беше хореограф на един от танците, наречен „Тишината в мен” по музика на маестро Гидон Кремер. Ангелина изтръгна от тишината вътре в нас една експлозия чрез блестящата игра на Весела Василева, Александър Марков, Елена Харалампиева, Марян Янков, Зорница Петрова, Теодор Цаков, Жаклин Драганова, Стоян Фъртунов. Още помня как ме разтърсиха „Откровения” и колко дълго носих ритмиката на представлението, като си обещах непременно да направя интервюта с някои от хореографите. Ето какво успях да извадя от интересния разговор с Ангелина. Признавам си - наистина беше респектираща с проникновената си откровеност. Затова захвърлих предварителните въпроси, беше импозантно трудно в началото, защото в балета просто съм като слон в стъкларски магазин. Затова върху белия лист „изтанцувах” ето това.

 

Пламен КАЛИНОВ

 

-Феномен ли е модерният балет в голямото семейство на танцовото изкуство?

- Според мен модерният балет не е нещо кой знае колко ново, защото той е разчупил класиката още в началото на 20-и век. По някакъв начин обаче това ново танцово изкуство е започнало да формира нов мироглед на човечеството към балета изобщо. Модерният танц създава нови усещания. Представете си-с каква убеденост можеш да въстанеш срещу класическите норми, да разчупиш традицията, да направиш нещо ново и непознато, и то да се хареса. В този смисъл-да, феномен е!

- Това с бунта срещу класиката е нож с две остриета, защото във фундамента, все пак, е класическата постановка?

- Да, така е. В много от случаите се практикува модерен балет, но в определени норми, които се спазват и при класиката. Тук обаче вече става дума за съвременен драматургичен подход към творбата.

- Какво означава да си модерен танцьор, без да прекрачваш границата на „кича”, защото през 20-и век създадохме и това изкуство на масовия ерзац, всъщност има ли кич и вмодерния балет?

- Аз мисля, че повсеместно, навсякъде има кич по един особен начин. И в съвременния танц, в някои негови техники сигурно има кич. Но това е нормално, аз лично, слава Богу, не съм имала удоволствието да се докосна до хора, които правят кич от изкуството. Разбира се, при нас има постоянно търсене, в този стремеж е възможно понякога да се допираме и до усещането за кич, но то е съвсем друго, просто когато търсиш и експериментираш, рискуваш, неизбежно е. Въпросът е да не преминеш през границата, отвъд експеримента към кича. Но аз приветствам бунтарите, търсещите личности, онези,които не следват общоприетите правила буквално, защото изкуството, когато е откровено, тогава е истинско. Откровеният контакт с публиката не винаги носи успех, като това не омаловажава усилието да правиш нещо ново и то да е истинско.

- Ами ако не разберат посланието, ако не искат да го приемат? Това провал ли е?

- Една истинска приказка се разбира от различните хора, от всяка индивидуалност, различно. Така е и с модерния танц-тойе една приказка, не е задължително всички да я възприемат по един и същ начин. Ако е така, това е по-големиятнеуспех. Несъгласието и неприемането са част от очарованието. В съвременния танц е нужно да предадеш едно настроение, да изиграеш едно чувство. Посланията са много, няма смисъл да ги разберат изцяло.

- Освен безупречноточувство за ритъм, пластика и въображение, кои са другите необходимости, за да се чувства човек свободен в твоетоизкуство?

- Ритъмът и пластиката са задължителни за всеки танц. Трябва да притежаваш изострено чувство към музиката. Балетът е в пряка корелация, допир, контакт, с музиката. Без ритмиката и пластичността не е изобщо възможно да си танцьор. Пластичност икоординация-това са А и Б на всеки танц-и модерен, и класически. Въображението също е общовалидно, но при модерния танцьор е задължително, защото много често ние импровизираме върху зададените теми от самите хореографи. Да направиш импровизация върху осем такта се изисква наистина неподправено, без задръжки, въображение. Доста честов съвременния танц изпълнителят е съавтор на композицията, получавасе обмен на мисли, чувства и движения, които двамата с хореографа си препредават. В 99 на сто от случаите модерният хореограф твори в момента, защото той зависи от личността на танцьора, от спецификата на неговата индивидуалност. И това е специфично във всяка танцова трупа. Хореографията е майсторство да използваш онова, което танцьорът носи в себе си по рождение, да го изтръгнеш от изпълнителя, да го извадиш на първи план. Тогава се получават невероятни неща, неочаквано красиви, защото изобщо не са планирани, не са влизали в предварителната нагласа към танца. Искам да кажа, че това, което ни е дала природата, то е ненадминато. Докато се движат хората в един танц,си личи перфектно какво е тяхното усещане.

- Ти, когато си в дискотека, позволяваш ли си да погледнеш към танцуващите тела по този професионален начин?

- Ами, да (усмихва се!), неизбежно е, окото е привикнало да преценява чисто професионално очертанията на тялото във всеки един момент. Когато видиш начинана танцуване на мъж или жена,можеш да усетиш вътрешното им емоционално състояние. Това е магията на т.нар. невербална комуникация, езикът на тялото и жестовете са неповторим източник на чувства. Дори понякога те са по-изразителни и от думите, казват много повече от думите. Много рядко, ако не си професионалист, можеш да контролираш на 100 процента движенията си.

- Къде е по-голямо предизвикателството- в самото танцуване, или вече от другата страна на барикадата- в хореографията? В този смисъл, русенското предизвикателство със спектакъла „Откровения” надгради ли нещо у теб?

-  Радвам се, че разговорът ни върви в една импровизирана посока, не съм мислила, че ще стане дума и за това, но съм доволна, че „Откровения” в Русе ме поставихаи в един нов професионален план. Всяка личност трябва да се бори за свободата на житейския си избор, това е развитието. Докато е жив, човек трябва да се учи, стара мъдрост. Аз дотук не съм била никога в застой, постоянно нещо ново правя и то ми носи удоволствие.

- Плашиш ли се, че може да настъпи моментът на изчерпването?

- Не ме плаши подобен процес, той е неизбежен само тогава, когато си позволиш застой, защото иначе няма праг и предел. Физически можеш и да се изчерпаш, става дума за възраст, за прагове на неизбежното, но духовното обезличаване е по-страшното. Балетътпредполага много рано оттегляне от активна дейност, просто това е съсипващо изкуство, но личността си остава търсеща, тя преминава към друго ниво на общуване с изкуството, отдава се по друг начин на балета. Идва моментът на едно преосмисляне. При мен той настъпи, когато започнах да преподавам в Националното училище по танцово изкуство. И разбрах, че когато се оттегля от активния танц, това ще ми е призванието-да преподавам на децата моя опит. В същото време годишните концерти на учениците, коледните празненства, всичко това е прекрасно, защото започнах да се занимавам и с хореография, да подреждам малки спектакли с учениците си, така неусетно и естествено достигнах и до хореографията в спектакъла „Откровения”. Искам да призная откровено, че работата в Русе беше изключително приятна, тя ме зареди с невероятно много енергия. Отпуснах се да композирам и да измислям движения, да реализирам онова, което съм преосмисляла, докато танцувам в „Арабеск”, а нашата трупа е на много високо ниво.

- Дай ми пример за творческа свобода в „Арабеск”, където дисциплината е „желязна”, имам чувството, че вие танцувате дори и докато спите?

- Получавала съм задача да измисля движения по текст на стихотворение. И почвам да мисля, да композирам с тялото си всяка дума. Така с годините в трупата се научих да освобождавам мисълта, отключи се креативността, започнах да се доверявам на себе си, престанах да се страхувам. И така стигнах до големите форми на танцовия изказ, започнах да композирам големите неща.

- Силвия Томова е класическа примабалерина, която обаче е извън щампите на строгата стерилност. Лесно ли се работи с нея, защото тя е пословично взискателна?

- В нашето изкуство „лесно” означава много неща, но не и леснина. Човекът срещу теб трябва да е искрен и да те провокира да се изпреварваш, да надминаваш сам себе си. В танцуването и в балета това се случва с изключително строга дисциплинираност, страхотна работа, издевателство над физиката, много забележки от тези, които те наблюдават и разбират какво се случва, докато танцуваш, репетираш. Отстрани, ако някой види как Силвия Томова работи с нас, защото аз съм имала честта тя да ми преподава класически балет, ще бъде доста стресиран. Помня и знам какво е да те боли цялото тяло, да си буквално съсипан от милиардите повторения на едно и също нещо, но тя наистина е перфектна. И в това е леснината, защото ти казва какво се иска от теб и те води през трудностите, докато не ги превъзмогнеш и постигнеш желаното съвършенство. Томова умее така да те зареди и да подготви тялото ти, че изобщо да не забележиш колко зверски си уморен. Важен е крайният резултат. Няма притеснение, няма недоверие, има лидер, който изстрадва заедно с тебе цялата хореография на танца. А това, което се случва с русенския балет е показателно. Напредъкът е невероятен точно заради присъствието на Силвия Томова тук, в Русенската опера.

- Кажи ми нещо за лишенията, от какво се лишавате, за да имате върховното усещане за летене, танцуването е вашата същност, то е нещо като вашето дишане, макар че го правите съвсем осъзнато, преднамерено, за да доставяте наслада и размисъл на другите?

- Изморявам се физически, но това не ми е проблем. Става дума за т.нар. „сладка умора”, на другия ден си отново на линия и си я забравил. Емоционалната умора е по-тежкото препятствие. Чувстваш се „изцеден” откъм усещания. Премиерата минава и ти изведнъж се оказваш изпразнен душевно, всичките ти усилия вече са просто един реализиран творчески акт. Ето, тогава съм истински уморена и изчерпана. Но това трае, докато не започне новото предизвикателство. В личен план най-уморително за мен е, че трябва да се боря, както и всички българи, с едни не особено добре създадени правила на общността, на държавата. Тези недомислия ме карат да хабя енергия в битов план, да мисля за неща, които на други места се случват естествено, без да ти отнемат толкова много време.

- Веднага ми хрумва да те попитам, продава ли се танцът в България? Ти си в добра позиция, работиш в най-модерната трупа „Арабеск”, канят те да участваш в спектакли, имаш ангажименти?

- Заради политическата конюнктура, по ред идеологически догми, съвременният танц дойде в България сравнително късно. Ние все още нямаме навика и културата да го възприемаме така, както го възприемат в Европа и в другите модерни общества. При нас е доста трудно да продаваш модерен танц. Но младите хора вече живеят в една друга модерна реалност. Те имат възможност да се продуцират сами, да намират спонсори и меценати. Проблемът е, че тези процеси у нас са все още доста „камерни”, епизодични. Всеки се бори сам за себе си, поединично. Нашата работа в този контекст е едно огромно усилие, с не особено ясен край. Не е много сигурно дали ще успееш да върнеш средствата, които влагаш в спектакъла, дали ще получиш бъдещи покани да го играеш пред публиката. И се връщам към началото на разговора ни, към разбирането на хората за твоето послание. Ако не улучиш амплитудата на трептене на техния начин на мислене и не ги убедиш поне в частица от своето внушение, нещата стават доста комплицирани. И така спектакълът „пропада”, и започваш нещо ново, за да наваксаш изгубените средства, усилия и емоции. Процесът е безкраен.

- Доволна ли си от това, което ти се случи с „Откровения” в Русе? Откри ли Тишината в теб, докато я търсиш на брега на Дунав?

- Собствената си тишина човек може да намери само тогава, когато е наясно със самия себе си. Когато прави това, което обича и го прави като че ли е в едно безвремие. Не знам как го налучка това с Дунав, но чувство на безвремие и безбрежност идва при мен, когато съм на брега на река или на море. За съжаление, в София имаме планина, но тя пък навярно зарежда така другите хора. Тишината усетих за няколко секунди тук, в Русе, още в първите дни, когато дойдох да репетираме за спектакъла „Откровения”. Бях на брега на Дунав, исках да остана насаме с реката. Точно за пет минути може би усетих тишината в мен. После гласовете нахлуват. Исках на брега да бъда сама, да бъда себе си, да съм това, което съм извън всичко останало. Мигът е неповторим и обикновено вътре в собствената си тишина най-напред нахлуваме ние самите. Ние сме първите варвари, които трошат тази божественост на малки парченца чрез собствените си страхове, чрез собствените си борби и сблъсъци с нашето второ „АЗ”, с което винаги сме в конфликт.

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design