ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Бина Харалампиева: Творецът има дар и проклятие - да преживява света по-силно от другите

Култура
25.09.2015  |  14:05
5 091
Бина Харалампиева

 

Интервю, публикувано в русенския вестник "Бряг"

 

Бина Харалампиеваедин от известните и талантливи съвременни театрални режисьорипоставя в Русенския театър пиесата на френския класически драматург Едмон Ростан "Сирано дьо Бержерак".С тази постановка на 28 септември 2015 г. театърът ще открие новия си театрален сезон.

Тя завършва специалността "Режисура за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кр.Сарафов"-София през 1970 г. Била е режисьор в редица български театри. Поставяла е много спектакли и като гост-режисьор. Между значимите й постановки са "Суматоха" от Й. Радичков, "Месец на село" от Ив. Тургенев, "Живият труп" от Л. Толстой, "Пансион за кучета" от Ю. Дачев, "Ромео и Жулиета" от Шекспир и др. Много от нейните представления са удостоявани с авторитетни награди на театрални форуми у нас.Спектаклите й са играни с голям успех и в чужбина.

От 1995 г. досега е директор на Малък градски театър "Зад канала"-София.

"Сирано дьо Бержерак" е първа постановка на Бина Харалампиева на сцената на Русенския драматичен театър.

 

 

 

- Г-жо Харалампиева, за първи път сте постановчик в театъра на Русе. Какви асоциации е предизвиквало споменаването на Русенския театър в творчески разговори или по други поводи?

- Действително отдавна не съм идвала в Русе. Като млад режисьор съм била един или два пъти през 70-те години на премиери, и това е. А и при ваши гостувания в София, за мое съжаление, съм гледала съвсем малко спектакли. И все пак имам конкретни усещания за този театър: това е спомен за Слави Шкаров, за Васил Попилиев, Константин Димчев, Елена Стефанова и редица други творци от онези знаменити за Русенския театър години. Силно впечатление ми направиха тогава два спектакъла – "Босилек за Драгинко" от К.Илиев на Слави Шкаров и "Януари" от Й. Радичков на Петър Александров.

Когато директорът на театъра Орлин Дяков ме покани да направя постановка, ми стана много приятно. Винаги съм харесвала този град и съм се радвала да го видя, когато съм идвала със свои представления. Предложението ми да направя "Сирано дьо Бержерак", с главен изпълнител Герасим Георгиев-Геро, беше радушно прието от ръководството, и да се надяваме, ще стане приятен художествен факт.

- Съществува една"оптимистична" и една"песимистична теория" за съвременното състояние на българския театър. Каква е Вашата теория, още повече, че Вие освен като режисьор, но и като дългогодишен директор на столичен театър, участвате пряко в неговите процеси?

- Категорично ще ви кажа, че аз съм известна като оптимист по отношение на сегашното състояние и бъдещето на нашия театър. Но включването ми в тази "оптимистична теория" правя с известни уговорки.

Считам изкуството на театъра за изключително необходимо за България. Дълги години тече един преход, който смачква духовността на хората. И тези загуби на духовността ще ги плащаме още дълго време. Именно театърът е едно от малкото места, където със силата и въздействието на изкуството може да се помогне на човека и човешката общност в оцеляването им в сложните социални катаклизми. От сцената това се прави едновременно малко художествено отстранено и същевременно в дълбочина. Театралната зала се превръща в малка човешка общност, където хорататворци и зрителимогат да споделят своите емоции и размисли, породени от атмосферата на това доста нервно и студено като преживявания ежедневие.

Аз вярвам, че театърът ще бъде жив. Но да отбележа, че хубавият и истински театър се прави с повече пари и повече грижи от тези, които го управляват.

- По мое мнение съществува някакво невидимо разделение между театъра, който се прави в столицата и този, който се прави в провинцията – като художествени факти, като интерес на критиката, та дори и като грижа на управляващите? Споделяте ли тази моя констатация?

-Не. Има добър и лош театър, има интересен и скучен… А такъв може да се прави както в столицата, така и в провинцията. Сигурно имате предвид, че в миналото някои градове за определено време ставаха центрове на театралния живот. Всички помним такива знаменити периоди на Пазарджишкия театър, на Бургаския, на Варненския, пък и на Русенския. Но това се случваше, защото голяма трупа от Театралната академия отиваха по разпределение в дадения град и те внасяха мигновено нов дух, нова атмосфера в театъра. И чудото ставаше. Особено при наличието и на талантлив режисьор и умен ръководител. Но това може да се случи и днес.

Сега във вашия театър са назначени трима съвсем млади възпитаници от Театралната академия, завършили я тази година, и още един млад актьор. Това е чудесен факт, защото той освежава силно трупата и да се надяваме, че с това ще се влее нова театрална кръв, която ще доведе до интересни театрални събития.

- Във Вашите спектакли, независимо дали те са по класически или съвременни произведения, проблемите на съвременността присъстват яростно като внушение, като метафорична образност. Кое предизвиква Вашия гняв, възторг или протест от проблемите на съвремието, за да пренесете енергията им на сцената?

- Смятам, че творците създават театъра, а зрителите ходят на театър, за да разберат човека, себе си, съвременността. Вероятно си задавам въпросите много яростно и търся отговорите им също толкова яростно в спектаклите си. Определено мен ми е интересно да разгадавам съвременника и неговите проблеми .

- Вие избрахте да поставите "Сирано дьо Бержерак" на русенска сцена. С какво тази пиеса Ви привлече и какво искате да внушите на зрителя с нейната постановка?

- Тази пиеса, както знаете, от нейната поява през 1897 г. винаги, където е била поставяна, е приемана с огромен възторг от зрителите. Съществуват знаменити спектакли по нея. Тя поставя проблеми, които не можеш, ей така, механично, да приложиш към всяка съвременност и от това тя да зазвучи актуално, злободневно.

В "Сирано..." на първо място стои вечният въпрос за видимото и невидимото в човека, за това, което другите виждат и това, което той е истински всъщност. Колко често индивидът страда за това, че другите не виждат, не откриват, което е той. Човек като че ли не може истински да бъде разкрит като душевност. В това е и драмата на Сирано.

Другата голяма тема е тази за любовта и приятелството. Това е пиеса за драматичните последици от една невъзможна любов. А такава тема винаги е интересна за зрителя.

Централен герой е Сирано – артист, поет, човек на изкуството,смел воин… Всичките проблеми на личността могат да бъдат открити в произведенията на твореца.Човекът на изкуството има този дар и проклятие да преживява всички болки загуби, възторзи и

в света по-силно от другите. В този смисъл да правиш театър е мисля, щастлива привилегия.

-Избрахте актьора Герасим Георгиев - Геро за изпълнител на ролята на Сирано дьо Бержерак. Той участва вече в трети Ваш спектакъл. Какво цените в неговото актьорско изкуство?

- Таланта му. Герасим е чудесен комедиен актьор, но неговия хумор е особен – той те разсмива, но остава в играта си и едно чувство за тъга. А Сирано е тъкмо такъв образ – весел и трагичен.

- Сега вече "на живо" се срещнахте с трупата на Русенския театър. Какви са впечатленията Ви от работата с нея?

- В състава на Русенския театър има много интересни и талантливи артисти. Аз се зареждам от тяхната енергия, ще се радвам и те да се зареждат ежедневно на репетициите с идеите, които им предлагам като режисьор. Желая им щастлива артистична съдба и да не ги напуска голямата им любов и отдаденост на театъра.

Актьорите са като малки деца – и суетни, и егоистични, и възторжени. Някои от тях си остават такива за цял живот. Този град трябва да се грижи за тези "деца": да се грижи за техния талант, за достойното им поведение в живота и в изкуството. Когато хората дават пари за театър, възвръщаемостта на тези пари е, че ние, театралите, им ги връщаме като естетическо и нравствено преживяване, което поражда у тях размисъл за по-висша духовност, предизвикваме катарзис в душите им по въпросите на съвременността. А това вече е творческа и гражданска отговорност в нашето изкуство.

И едно, вярвайте ми, искрено признание. Всеки ден, когато излизам от хотела и отивам на репетиция, отивайки към театъра, си казвам: "Господи, колко невероятно красив град е Русе!". Русенци имат привилегията да живеят в него. И аз в голяма степен им завиждам!

 

Разговора води Крум ГЕРГИЦОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design