ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

   

 

ДО ПАРИЖ ПРЕЗ ЛОНДОН – 1 /пътепис/

Лайфстайл
10.08.2016  |  19:41
1 837
Не ден-два, доста време се чудих дали изобщо да започвам да пиша нещо за това пътуване. В наше време в интернет може да се прочете всичко, да се видят снимки, да се научат истории. Другото, което е добре човек да пипне, да диша въздуха и да слуша звуците му, е трудно да бъде описано дори от истинските майстори. С какво мога да бъде полезен за читателя аз? Убедете се сами! Приятно пътуване с Любомир Методиев!
Урок на открито или пикник посред седмицата? Не знам, не разбирам от образование...

Любомир Методиев е дългогодишен журналист в  Българското национално радио - водещ на предавания в редакция „Хумор, сатира и забава” на Програма „Христо Ботев”. Писател хуморист, автор на книги и сборници с фейлетони, неизменен сътрудник на вестник"Стършел" от студентските си години до днес. Визитката му вече сигурно ви подсказва, че в пътеьписа  „До Париж през Лондон” няма да намерите  обичайните копи-пейст абзаци от туристическите пътеводители, а ще преминете по тази на пръв поглед банална дестинация, водени от лекото перо на един истински творец с ненатрапчив и мъдър поглед към историята, културата и политическото настояще на тези градове мегаполиси.

Роден е в Русе и макар че го е напуснал на достолепната 40-дневна възраст, никога не забравя, че това е неговият роден град. Както не забравя гробовете на баба си и дядо си и всеки септември на връщане от морето минава през Русе, за да ги прелее. А също така да поседи на халба бира с приятели в малката кръчмичка до кея с топлото име „Приятели”.

 

 

ДО ПАРИЖ ПРЕЗ ЛОНДОН – 1

 

Любомир Методиев

 

х х х

Не ден-два, доста време се чудих дали изобщо да започвам да пиша нещо за това пътуване. В наше време в интернет може да се прочете всичко, да се видят снимки, да се научат истории. Другото, което е добре човек да пипне, да диша въздуха и да слуша звуците му, е трудно да бъде описано дори от истинските майстори. С какво мога да бъде полезен за читателя аз?

После едно след друго се сещах за неща, които преживях само аз и само през онези няколко дни. И реших да ги споделятоку виж се окажат от полза, когато и самите читатели тръгнат, за да преживеят своите мигове.

Приятно пътуване!

 

х х х

Така се случва, че в Лондон обиколката ни започва всъщност от Бъкингамския дворец и зрелището, което се повтаря всеки Божи ден без изключение в 11,30 – смяната на караула. След церемонията гвардията се прибира в казармата си, оркестърът отгърмява в близките улици, тълпата лека-полека се разотива доволна с пълни карти във фотоапаратите си. Ние пък си подаряваме половин час за по-спокойна обиколка на площада. В средата му в мрамор и злато блести паметникът на кралица Виктория, в подножието му под ветреца тихо шава езерце, в него без притеснения плуват патици. Монументът е ограден като от стражи от четири солидни статуи, две от тях са с лице към двореца. Едната изобразява жена със сърп, другата – мъж с чук. Попитах чичко Гугъл, той си замълча за тях, но ми каза другодо болка познатите ни „Рабочий и колхозница” са въздигнати през 1937 година. Какво ли щяха да говорят отрицателите на сърпа и чука, ако знаеха откъде идва идеята?...

 

ххх

Срещу двореца и паметника започва Сейнт

Джеймсис парк – с езерцата, лебедите, пеликаните, катеричките, които не се боят да хапват ядки от ръката ви. По улицата край него се разминаваме с клас ученици – с униформички, строени, водени от двама учители. След него върви друг клас с други униформички. След негогрупа, явно от детска градина, толкова са мънички. Тях пък ги води млад мъж с рижа брада, явно онова, което ние сме свикнали да наричаме лелката на групата. Поглеждам към паркапо полянки или под сенки са насядали други групи деца, учителите им говорят и току сочат към някое дърво или птица. После видях такива класове и край парламента, и в казармата на конната гвардия, и край Тауър. Денят беше сряда, по обяд. Не знам по какво имаха часове, но децата можеха да видят и да пипнат онова, за което учат.

 

х х х

Големите градове имат лошата слава на бетонни грамади, в които се диша трудно. Колко много са парковете в Лондон можете да видите на картата. Как във всяко дворче, на всяка ограда и на всеки прозорец има живи цветя ще видите на всяка улица. А ветровете откъм реката и Ламанша изхвърлят пушеците надалеко.

Вървя по десния бряг на Темза по алея под сянката на два реда дървета и отчаяно търся къде да изпия една бира. Наоколо стърчат едни високи лъскави сгради, едни бетонно-стъклени грамади, едни чудесии... В една се е настанила някаква администрация, друга е пълна с офиси, пред трета има масички и пепелници, но любезен младеж ме пита имам ли билет. Частно парти!

Надеждата вече тлее, когато някъде след моста Ватерлоо изведнъж откривам малка уличка вдясно и тя ме отвежда в дворче-оазис. Беседка за майките с колички, дървени скулптури, по които се катерят по-големшките дечица... А в ъгълатихо спокойно кръчме. Мястото отпред е разделено на две – ако само ти се пийва, вземаш си от бара и сядаш в едната половина. Ако искаш и да хапнеш, сядаш в другата и чакаш сервитьорката. За всекиго по нещо! Пък грамадите наоколо нека си стърчат!

 

х х х

Цял свят знае, че Сохо е бохемският квартал на Лондон. Затова той шумоли денонощнопо-монотонно по централната си Оксфорд стрийт, по-наситено в околните улички, където пъбовете са един до друг, а посетителите им си пият бирата на крак на тротоара отпред не само заради цигарите. Просто така им е по-приятно, приказката им е по-весела, пък и точно в онзи следобед Англия беше победила Уелс на футбол. Вееха се знамена, пееха се песни, ако пишех за някой жълт вестник, трябваше да кажакупонът се вихреше. И изведнъж насред суматохата се оказах на Сохо скуеър. Прилича на вътрешен двор в средновековна крепостот всички страни го пазят високи сгради, пред тях има улица като крепостен ров, а на отсрещния тротоар се зеленее ограда. Зад нея – малък рай. Парк, дървета, в средата екзотична декоративна къщичка. Майки бутат колички, възрастни хора тихо разговарят по пейките, дечурлига тичат накъдето си искат, млад човек е полегнал на тревата, подложил е раничката под главата си и подремва. Лудница ли?

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design