ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

ДО ПАРИЖ ПРЕЗ ЛОНДОН – 3 ЧАСТ / ПЪТЕПИС /

Лайфстайл
12.08.2016  |  13:59
1 717
Любомир Методиев е дългогодишен журналист в Българското национално радио - водещ на предавания в редакция „Хумор, сатира и забава” на Програма „Христо Ботев”. Роден е в Русе и макар че го е напуснал на достолепната 40-дневна възраст, никога не забравя, че това е неговият роден град
Авторът с двата крака е нагазил в британското културно наследство. Това е пътеката!

Любомир Методиев

 

 

х х х

Последният ни ден в Лондон всъщност е половин ден – в 12 по обед трябва да сме строени с багажа пред хотела, за да поемем към гарата „Сейнт Панкрас”. Времето е малко за големи обиколки, но е достатъчно за още едно поклонение пред „Ейби роуд”легендарното студио, в което са записвали музиканти от ранга на „Пинк Флойд” и „Ю Ту”, но става световно известно с предпоследния албум на „Бийтълс”, наречен на него. Бил съм вече там, но не се колебая. Знам пътя, стигам бързо и съм изненаданрано е, първи съм и на улицата се пречка само грамаден камион, който с триста маневри успява да се напъха в двора и работници започват да разтоварват сандъци с техника. Студиото си работи и днес, а през метър на оградата висят табелки, които предупреждават, че това е частна собственост и можете да влезете само с покана. Английска любезност!

 

х х х

Когато излезете от спирката на метрото „Сейнт Джоунс ууд”, за „Ейби роуд” трябва да тръгнете вдясно. Вляво обаче съвсем до изхода ще видите магазинче-кафене с надпис „Официален магазин за сувенири на „Бийтълс”. Това, разбира се, не е вярно. Точно до входа на забранения двор ще видите табелка със стрелка „Към официалния магазин за сувенири на „Бийтълс”. Това вдъхва доверие, на такова място е... Но докато се оглеждам, към мен приближава опърпан човечец, тика ми в ръцете някакво листче с чертеж и ми обяснява, че не е там, всъщност официалният магазин е малко по-нататък и вляво. Успокоявам се, че имам всичката музика на „Бийтълс” и други сувенири не ща. Още повече, че се появяват и други поклонници като мен, снимаме се един друг по няколко пъти и мога да си тръгна спокоен. Нали всичко, от което се нуждаем, е любов, а не сувенири!

 

х х х

Малко документално отклонение: бях обещал да не цитирам неща от мрежата, но това го открих току-що. Студиото и пешеходната пътека пред него са признати за част от британското културно наследство, което значи, че се охраняват от държавата. Ето защо камера записва всичко, което се случва там. Та по този случай и аз на два пъти се намърдах в историята на империята!

 

х х х

Гарата „Сейнт Панкрас” е на около 150 години, но възрастта й личи само отвън. Отвътре е модерен терминал, съвсем като онези по летищата. Естественотя е граничен, митнически и транспортен пункт, от който тръгват и на който пристигат влаковете Юростар. Пред скенера леко изтръпвам, защото в сака ми има две кутийки с бира „Гинес”, за които съм се освободил от последните си английски монети. Досега по такива места са ми изхвърляли дезодорант, шампоан, минерална вода, не помня още какво, а на екрана биричките ми сигурно доста приличат на ръчни гранати. Човекът отзад обаче благосклонно ми кима да продължавам нататък и се сещам за прословутата българска реплика: „Кажи, баби, тенкю!”. Казвам го, разбира се. От все сърце!

 

х х х

Предишният влак за Париж тръгва 20 минути преди нашия. Междувременно заминава един за Брюксел. Такива са темповете там. Внимателно гледаме таблата, за да разберем кога и накъде трябва да тръгнем. А в суматохата виждам полицай с куче, най-вероятно обучено да търси наркотици или експлозиви. Лабрадорпрочути са с благия си характер. До полицая стоят двама цивилни, може би негови началници. Приближавам с фотоапарата в ръка и питам може ли. Разбира се, казват ми, и полицаят казва на кучето да седне. То полягва на пода и ми позира. А след това скача и се опитва да ме прегърне първо с едната лапа, после с двете. Не смея да помръдна, но съм сигуренхаресахме се. Гудбай, май френд!

 

х х х

Влаковете Юростар вземат разстоянието от 460 километра между Лондон и Париж за по-малко от два часа и половина. Някога на мускетарите това им е отнемало поне седмица. Вярно, те е трябвало да сменят коне, да се сражават пътем, да се барикадират в мазета с вино... А ние просто погледнахме в билетите кой е нашият вагон, номерът му беше написан на перона, а вратата беше точно там. Трябваше само да влезем и да седнем по местата сипроста работа! После, когато пристигаме и прекрачвам прага, за да стъпя в Париж, виждам същотовратата е пред номера на вагона, изписан на перона. Ей, БДЖ-то, питайте ги как го правят!

 

х х х

Влакът спира само на гара Ашфорд на английска територия. Преди е спирал и край френския бряг, но изглежда гратисчиите мигранти са ги принудили да пропускат тази спирка. Така неусетно се гмуркаме под Ламанша. В Англия има и други тунели, така че в началото не ни прави впечатление, но след няколко минутки разбирамеотдолу сме. Тогава, както казваше Остап Бендер, се сбъдва мечтата на идиота. Пресягам се към сака си и вадя една от моите „ръчни гранати”. И ставам първия сред своите познати, който е пил бира на 50 метра под морското равнище при скорост 160 километра в час. Ако някой друг го е правилчерпя!

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design