ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

ДО ПАРИЖ ПРЕЗ ЛОНДОН – 4 ЧАСТ / ПЪТЕПИС /

Лайфстайл
13.08.2016  |  17:32
1 809
Любомир Методиев е дългогодишен журналист в Българското национално радио - водещ на предавания в редакция „Хумор, сатира и забава” на Програма „Христо Ботев”. Роден е в Русе и макар че го е напуснал на достолепната 40-дневна възраст, никога не забравя, че това е неговият роден град
Монмартър. Само част от него

Любомир Методиев

х х х

В Париж Юростар пристига на Гар дьо Норд, Северната гара. Вали повече, отколкото в Лондон, където впрочем за три дни ни валя само около петнайсет минути. Кротко чакаме на опашка за проверка на документите. Внимателно ни разглежда мъж със суровото лице на младия Белмондо от времето, когато налагаше лошите по физиономиите. Вече ми идва редът, той ми махва с ръка да тръгвам и точно тогава до жълтата линия забелязвам монетка от един евроцент. Не си подминавай късметаказвам си, – навеждам се, сакът пада от рамото ми, стискам личната карта, чегъртам по пода, но си вземам стотинката и тръгвам към гишето. Виждам строгия човек усмихнат. Казва ми:

- Бон шанс, мосю!

- Мерси боку! – отговарям му и влизам във Франция.

 

х х х

В микробус германско производство руски шофьор вози група българи из Парижтакъв малък интернационал представляваме. И все пак сме бледо подобие на онова, което е отвън. Всъщност гледката от векове е нормална за този град, но някои подробности се натрапват в погледа. Доста време пътуваме из задръстването край естакади, под които върху дюшеци, кашони или купчини парцали са се настанили на сушина разни хора. Край тях се суетят на тумби други, приказват, ръкомахат, смеят се и се карат. Смутени граждани с покупки в ръце крачат към домовете си по отсрещния тротоар. Крачат бързо. Тези „новите французи” ли сапитам шофьора в опит да се пошегувам. Без да се усмихне, той ми отвръща, че това е „нехароший квартал”. Не питам нищо повече.

 

х х х

Организацията на туристическата агенция е такава, че тъкмо когато идва време за вечеря, екскурзоводът ни юрва към Монмартър. Той има да изпълнява програма, затова е много суров към нас – пришпорва ни към катедралата Сакре кьор, като ни нарежда да бързаме, понеже в 9,30 можело да затворят вратите на парка. Точно тогава се отказвам от услугите му и тръгвам по своята си програма. Сядам на тротоара пред едно бистро, поръчвам си бира и се радвам на живота край себе си. Един приятел обича да казва, че няма нужда човек да обикаля целия свят. Достатъчно е да иде в Париж, да седне на пейка на Шанз`Елизе и да почакасветът сам ще мине пред него. Честна дума, на Монмартър е същото!

 

х х х

А под Монмартър е почти същото, само че като в другия край на ЕС. Минаваме през прочутия Плас Пигал и по булевард „Клиши” стигаме до още по-прочутото кабаре „Мулен руж”. Стоим на отсрещния тротоар, снимаме и разочаровани слушаме обясненията, че имало по няколко спектакъла на ден, но билети трябвало да си запазим поне месец по-рано. Край нас ромоли обичайната глъчка на парижките булеварди, към която междувременно ухото ни е свикнало. Изведнъж откъм близкия светофар се дочува рев – някакъв малоумник форсира до дупка двигателя, идиотчетата вътре са свалили стъклата, показали са се до кръста и крещят колкото могат, а когато светва зелено, потегля като на състезание. Поглеждам след него колкото да му тегля една нашенска и виждам, че колата е със софийски номер. Нашенската я извиквам на глас. Не че ме е чул, но все пак...

 

х х х

Казвали са ми, че велорикшите край площад „Конкорд” били изцяло български бизнес, чувал съм водачите да говорят родна реч, но следващата среща ме шашка. Не знам дали е само в неделя, но на площада на Бастилията вече не се танцува. Насред един от булевардите, които тръгват от площада, между два реда дървета започва нещо като Женския пазар в София. Ето, това вече е като в интернет, мисля си, тук може да се намери всичкогащи, тиранти, риба, играчки, колбаси, сувенири, всичките 400 вида френски сирена, каквото ви мине през ума. Както казваше майка ми, само на попа брадата я няма!

А в началото на тоя хаос дочувам монотонен дразнещ звук и неволно се оглеждам. И, представете сивиждам жена с гъдулка! Седи по турски на тротоара, стърже само на едната струна и току подръпва да не избяга малкото бяло коте, което си играе в полата й и прави впечатление на госпожите наоколо. Оказва се някъде от Разградско, внукът казал, правнукът я довел, миналата година давали повече, ама сега не било добре... Питам се кой от нас е видял повече от Париждали тя за две години или аз за два дни?

 

х х х

В метрото получаваме кратък урок как да си купим билети и да ги маркираме, по мрачни коридори и мърляви стълбища слизаме на перона и – изненада! Прозрачна стена се издига между пътниците и релсите. Влакът пристига, вратите му се отварят, а след тях – и вратите в стената. Чудим се как машинистът улучи къде точно да спре и виждаме, че няма машиниствсичко е автоматика. Вярно, засега само в една от 14-те линии, но все пак... А докато ние се чудим, по уредбата вежлив глас ни приканва да не оставяме багажа си без надзор, понеже тук има хора с недобри намерения и разни щения към багажа ни. Казва го на френски, английски, испански и японски език.

 

 

Последната част от пътеписа ще публикуваме утре в онлайн изданието на вестник „Бряг”

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design