ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

ДО ПАРИЖ ПРЕЗ ЛОНДОН – 5 ЧАСТ / ПЪТЕПИС /

Лайфстайл
14.08.2016  |  11:45
2 003
Любомир Методиев е дългогодишен журналист в Българското национално радио - водещ на предавания в редакция „Хумор, сатира и забава” на Програма „Христо Ботев”. Роден е в Русе и макар че го е напуснал на достолепната 40-дневна възраст, никога не забравя, че това е неговият роден град
Малък концерт пред „Комеди франсез”. Калъфът на виолончелото на преден план не е за помощи, а за онези, които пожелаят да си купят дискове.

Любомир Методиев

 

х х х

Любопитство или недомислиеприемете го както искате, но бях в Париж тъкмо по време на Европейското първенство по футбол. Оказа се почти като в бодряшките репортажи по телевизиитенямаше улични сражения между простаци и полиция, нямаше тълпи от фанатици, които безчинстват из града. Весели групички се разхождаха и се разминаваха по булевардите, само дето не викаха „Вечна дружба!” Ирландци с бири в ръце си разменяха наздравици с испанци, които си носеха бяло винце. Много мургави момчета продаваха всевъзможни знамена и точно под Айфеловата кула успях да снимам трима души с три различни байракапрегърнати, подпийнали и усмихнати. Под благите погледи на полицаите и на доста въоръжените тройки жандармеристи или войницине знам какви точно са. Те ходеха, оглеждаха се внимателно, усмихваха се и на никого не пречеха, само отрицателно размахваха пръст, щом видеха насреща си фотоапарат.

 

х х х

Не съм сигурен дори дали французите играеха през онази вечер, но една гледка ме задържа за доста време на един ъгъл пред обикновено дюкянче за сандвичи и напитки. Предприемчив търговец примамваше групи запалянковци с Марсилезата. Беше намерил изпълнение на Едит Пиаф. Много бях чел и слушал, че тази жена може да вдигне на крак цяла Франция, сега го повярвах. За около половин час търговецът пусна химна три или четири пъти, всички се спираха, пееха с нея, а финалното „Маршон, маршон...” буквално гърмеше и хората се просълзяваха. Вярно, нито някой си купи сандвич, нито отборът им стана европейски шампион, но хората поне за известно време бяха народ.

 

х х х

Попитали Радио Ереван каква е разликата между мъжа и Париж. Париж винаги си е Париж, отговорило Радиото. Така че оставям Европейското на телевизора в кварталното бистро и продължавам да бродя из града. Впрочем бистрото го държат млади мъж и жена, които работят докато има клиенти и се стараят да им услужат с каквото могат. Първата вечер ме упътват към близко арабско ресторантче, понеже при тях за ядене имало само палачинки. Не ги плаши конкуренцията. На втората вечер вече ме имат за постоянен посетител, обясняват ми коя бира къде се прави и коя предпочитат те, а когато си поръчвам и сядам, ми сервират и малка чинийка с ядкиот заведението. Съвсем като на Ален Делон във филмите от 70-те!

 

х х х

Пресичам булевард „Виктор Юго” и ми обясняват, че писателят е бил първият, положен след смъртта си за поклонение под Триумфалната арка. На Монмартр отивам предварително подготвен и намирам площад „Жан Маре”. Малък е, но го има. По Сена се разминаваме с корабчета, които носят имената на Бриджит Бардо и Едит Пиаф. Нашето се казва „Жана Моро”. А знаете ли на кого е кръстен площадът с пикантната слава? На Жан Баптист Пигал, скулптор. Пише го на табелките. Булеварди, улици и сокаци носят имената на артисти, писатели, художници, музиканти, архитекти... Френски и не само френски. Та може би и затова наричат Париж столица на света.

 

х х х

Първата ми работа в гробището „Пер Лашез” е да се загубя. После се ориентирам, но времето лети и успявам да намеря само Молиер. Пътем минавам край Шопен и Жерико, но то е случайно. По-късно през деня стигам до „Комеди франсез” и съм дважди удивен – вечерта ще играят „Тартюф”, а аз само преди два часа... Освен това имат пълен афиш за целия юли. Абе, тия хора нямат ли ваканция, не ходят ли на Ривиерата, няма ли за тях Аполония?

Няма! Работят и през лятото, даже работят повече – между театъра и Пале роял има двор и градина, там строяха сцена и слагаха столове за извънредни представления на открито. А в жегата на тротоара пред театъра камерен оркестър, облечен в джинси и тениски, свиреше „Годишните времена” на Вивалди. Нямаше дори кутийка за дарения – свиреше съвсем безплатно за минувачи като мен.

Още веднъж – мерси боку!

 

х х х

Площадът на републиката е мястото, където французите излизат, когато имат да казват нещо на управниците си. В средата му има голям паметник, а подножието му е затрупано от цветя, свещи, картички, играчки и всякакви неща, които изразяват човещина и състрадание към жертвите на терора. Не е весело това място, макар че кафенетата наоколо работят и движението не спира, а младежите още по обяд са си уредили срещи и се чудят накъде да поемат. Обикалям паметника от всички страни. Един до друг виждам четири еднакви стикера: „Жив съм”. А близо до него, на обикновен лист хартия, послание – „Аз съм мюсюлманин. Мир...” Много ми се иска да повярвам на този мюсюлманин.

 

х х х

Във френската столица много полезен ми беше прекрасен пътеводител, който си купих от една книжарница на главната улица в Русе. Когато си плащах на касата, момичето с усмивка ми пожела:

- Приятно прекарване в Париж, господине!

Благодарих му, разбира се, но си позволих и един съвет – да си отделя по някой лев настрани, все някога ще се съберат достатъчно. Позволявам си да го дам и на вас.

За такива неща си струва човек да си дава парите!

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design