ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Друго е виното, когато се пие с приятели, казва доц. д-р инж. Ваньо ХАЙГЪРОВ, технолог в Института по лозарство и винарство в Плевен:

Интервю
12.02.2019  |  18:25
225

Ваньо Хайгъров – доцент, д-р, инженер-технолог, а всъщност на практика с една дума – енолог. Специалист е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Официално професия енолог у нас не съществува. Хората, които професионално се занимават с вино, получават диплома за инженер-технолог. Има една основна разлика между технолога и енолога. Технологът изпълнява стриктно създадена технология в най-различни производства, докато енологът е човек, който разбира от лозарство, от винарство и създава технологиите за производството на вино. Може би затова доцент Хайгъров ми казва – правенето на вино, създаването на вино, е изкуство. А както е известно, изкуството не се движи по абсолютни правила, а се изисква много творчество и личен почерк.

Ваньо Хайгъров е от село Милковица и е четвърто поколение винар и лозар. Поминъкът се е предавал от човек на човек в неговия род и оставя трайна следа в живота му. Така научава този тънък занаят. И не само това, продължава да го усъвършенства и завършва през 1981 г. Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив със специалност технология на виното и високоалкохолни напитки. Започва работа още през същата година във винзавод „Плевен“ в цех за термична обработка.

 

  • Ние бяхме чудесен колектив и там научих много за винарството. Попаднах в прекрасна среда. Колегите бяха отлични винари. Базата, която получих в института, е безспорна, но практиката също си казва думата и е много важно нещо за израстване в професията. След 1989 г. започнах работа след конкурс в Института по лозарство и винарство – Плевен, и станах научен работник в областта на винарството. Тук работя в отдел „Винарство и химия“. Това, което лозарите, агрономите правят като грозде, ние го превръщаме във вино – от половин литър до половин тон. В зависимост от това какво и колко са ни подали лозарите. След това казваме дали това грозде става за вино. Работим преди всичко върху опитните варианти. Като направим виното, ние го дегустираме и казваме за какво вино стават съответните сортове – за сухо, дали за вино с остатъчна захар, дали ликьорни вина, за конячни материали и т. н. Това е важно за селекцията, която прави институтът. Вече имам тридесет и осем гроздоберни кампании, както ние си отбелязваме летоброенето. Защитих дисертацията си с научна степен и се хабилитирах за доцент.
  • Добра ли беше изминалата гроздоберна кампания, г-н Хайгъров?
  • Това не беше от най-добрите кампании. Много дъждове паднаха през юни и юли, нанесоха се много повреди на лозята. Климатичните условия бяха лоши. И особено голямата буря с градушка над Плевен. Бяха свалени много от новите леторасти на земята и това даде отражение върху реколтата и я компрометира.
  • Кое е вашето любимо вино?
  • Ние правим много вина. До деветдесет проби се вземат на годината от различни сортове. Но аз съм любител на гъмзата, на хубавата "Плевенска гъмза". Ние все още го имаме този сорт в лозята ни и това ми е любимото вино и него го правя. Гъмзата е прекрасно грозде, но се отглежда на ниски формировки, изисква много работа, а вече няма такива лозари. Няма кой да я гледа гъмзата днес. Това доведе до отлив от сорта. Освен това е много фино и лесно се разваля. Изисква да се загребва, да се отгребва през пролетта - изобщо много грижи. Спомням си как го беряхме навремето. Имахме постав вкъщи. Там баща ми се събуваше и мачкаше гроздето, след това го прехвърляхме в голяма каца, около тон вместимост. Поначало Плевенският край се слави с червените вина и десертното грозде, особено от сорта „Болгар“. Но в момента десертното производство също е сведено до минимум.
  • От кого сте се учили на големия майсторлък в правенето на вино? Институтът има своите корифеи в това отношение и един от тях беше д-р Иван Чалков.
  • Учил съм се от трима винари – д-р Иван Чалков, ст. н. с. Георги Петков и ст. н. с. Венелин Петков. Тримата бяха в тия стаи, където работим с новите колеги. Всъщност аз постъпих на работа в института на мястото на д-р Чалков. Имам личен автограф на неговата прословута книга „Как се прави хубаво вино и ракия“ и си я пазя като реликва.
  • За да се направи едно хубаво вино, трябва да се отгледа хубаво грозде. И народът го е казал мъдро – „От хубава мома става добра невеста“. Всичко започва най-напред от лозето. От едно хубаво, добре гледано лозе и добре узряло грозде става чудесно вино. Дойде ли гроздето при нас, се започва технологичният процес, който трябва да се спазва, за да стане хубаво вино. Знам обаче какво означава цяла година да гледаш лозе и затова се стремим да помагаме на хората, когато идват за съвети, за помощ...
  • Винаги ли може да се помогне на хората?
  • Невинаги. Преди време бяха дошли едни винопроизводители, стояха в лабораторията при нашите специалисти, но бяха много омърлушени. Питам ги какъв е проблемът. Направили са фатална грешка, когато слагали смачканото грозде в кацата. За зла участ до нея поставили и два чувала – единият със захар, а другият със сол. Бухнали в мъстта чувала със сол вместо този със захарта. Е, в такива случаи няма оправяне – каквато и лаборатория да е.

Наблюдава се в последните години, че лозарството и винарството се посъвземат и по-уверено крачат напред. Трябва да отбележим, че в Южна България този поминък има по-сериозен напредък. Създадоха се много нови масиви и бутикови винарски изби. Може и да не се произвеждат големи количества, но се правят хубави, качествени вина и неслучайно наши вина получиха много отличия на престижни конкурси и форуми. В Северна България темпото не е толкова силно, но и тук има добри постижения.

  • Вашето постижение?
  • Това е и предметът на моята дисертация. Между другото моите научни търсения бяха в областта на производството на бели вина. Доказах, че тук, в нашия край, където се произвеждат предимно червени вина, могат да се произвеждат и хубави бели вина. Работех върху три сорта: „Шардоне“, „Ризлинг“ и „Совиньон блан“. Доказах, че при тези условия могат да се произвеждат и хубави бели вина.
  • Кои години са добри за нашия край във винопроизводството? Какво ни чака?
  • Ние имахме златен период, когато винзавод „Плевен“ произвеждаше марковото вино „Каберне совиньон от Лозица“. То отлежаваше в дъбови бъчви три години и тогава се пускаше на пазара. Това предприятие произвеждаше годишно 40 милиона бутилки вино за износ и от 3 до 5 милиона за вътрешния пазар. Всеки ден се бутилираха по 100 тона вино – 50 тона червено и 50 тона бяло. Това не може да се върне никога...

Но днес лозарството се съвзема и традицията няма да загине. Щом още пазим и историята с най-старата енотека и вина от 1892 г., когато е създадена избата. Това ни задължава. С постигнатото ние предаваме щафетата за следващите поколения, които ще продължат жизнеността и развитието на този уникален поминък. Мисля, че българинът няма да се откаже да гледа лозе и да произвежда хубаво вино. Една от гаранциите за това е и съществуването на Института по лозарство и винарство. Има хора, които обичат гроздето и виното. А и няма нищо по-хубаво да се сподели едно вино с приятели. Сам човек не може да пие. Друг е вкусът на виното, когато се пие с приятели.

 Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design