ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Георг Спартански, кмет на община Плевен: Живеем, както си го направим

Интервю
09.05.2019  |  19:07
976
Георг Спартански

Рубриката „Рандеву“ е територия за срещи със свободомислещи и креативни персони. Те приемат предизвикателствата, които им поднася животът, и устояват благодарение на уникалния си ментален облик. Профилите, с които ще се запознаете, са своеобразен модел за успешна житейска и професионална реализация.

 

 

На 15 май е празникът на Плевен. По този повод се срещнах и разговарях с Георг Спартански за промените, които са настъпили в него като човек през годините на обществената му дейност, за начина, по който приема критиките като градоначалник, и за житейските принципи, които следва. Разговорът бе увлекателен и разкри прозорливостта на плевенския кмет, отдаден на намеренията си да покрива нуждите и очакванията на общността.

 

- От доста години се занимавате с обществена дейност. Били сте общински съветник, председател на Общинския съвет, от 2015 година сте кмет на община Плевен. Какво промени у вас като човек полагането на всички тези усилия в полза на общността? Каква е вашата оценка за позитивите и негативите от опита, който придобихте през годините?

- Това е труден въпрос за отговор в две изречения. Очевидно е, че не само длъжността, но и възрастта си казва своето. С годините човек помъдрява, поумнява, става по-отговорен. И когато се занимаваш с решаването на обществени въпроси и проблеми, защото в България проблемите са основното, човек си дава сметка, че отговорността е голяма и че очакванията към него нарастват. Има една максима, че колкото повече човек работи, толкова повече сам си вдига летвата и очакванията към него се увеличават. А освен това трябва да знае, че никога няма да угоди на всички и няма да се хареса на всички. В българските условия тази максима е двойно валидна. И в такива случаи аз се шегувам, че и Христос не е успял да угоди на всички, затова е бил разпнат. А ние не сме като Христос, нямаме неговите чудодейни способности. Така че опитът, годините, поумняването, помъдряването, умението да се носи отговорност те дисциплинират и коригираш доста неща в поведението си. Научаваш се да бъдеш по-диалогичен, по-консенсусен. Да търсиш начина да се случват нещата, а не обяснението как няма да се случат и защо няма да се случат. Тъй като, каквото и да си говорим, хората искат резултати. Думите са добро начало в едно начинание. Но ако то не бъде подплатено с реални резултати, съответно ефектът е никакъв от цялото говорене. Всичко това са неща, които с годините придобиваш като опит. Да бъдеш по-реалистичен в обещанията си и максимално да се стремиш да ги изпълняваш. Затова казвам, че е задължително да бъдеш честен с хората, защото те разбират кога се опитваш да ги излъжеш. Затова говоря това, което мисля, и се опитвам да правя това, което казвам.

 - Моите наблюдения са, че вие сте човек не само на говоренето, но и на действието. Вашите действия са насочени към удовлетворяване на нуждите и очакванията на общността. Но винаги има хора, които проявяват критично отношение към вас директно или най-вече в социалните мрежи. Как приемате тези критики?

- Това са много прости неща. Умните хора, когато една критика има основание, се стремят да поправят нещата, които зависят от тях и са били причина за тази критика. Всяка критична бележка я приемам съвсем нормално. Защото самият аз знам и го казах преди малко, че не съм Господ. Всеки допуска грешки. Включително и аз. Само че умният човек се учи от грешките си и се стреми да ги коригира. В този смисъл приемам съвсем положително критиката, когато тя е обективна. Но когато е заяждане и търсене, както се казва, под вола теле, очевидно е, че си губя времето с такъв тип опоненти. За мен критиката е полезна, когато не само се показва един проблем, но и ти се посочва начинът за разрешаването му. Защото хиляди пъти съм твърдял, че не съм всезнайко. Ако човек е критичен към нещо, което е констатирал като проблем, и даде вариант за неговото решаване, съм му двойно благодарен. Ние обаче сме силни в поставянето на констатациите, но ни няма много в съзидателната, конструктивната част, за да се намерят решенията. Пак подчертавам, всяка критика е градивна, когато е добронамерена и насочена към подобряване на работата и посочва конкретни пропуски, а такива безспорно има, и когато самият критикуващ е честен пред себе си и признае, че той също има в личния и професионалния си живот редица пропуски, тогава съм благодарен. Стремя се да не обръщам прекалено внимание на заяжданията, защото, за съжаление, в ежедневието ги има много. В случая е малко като поговорката за вълка и агнето. „Мътиш ми водата. Ама аз не ти я мътя по-надолу от потока от теб. Мътиш - не мътиш, ще те изям!“. Такъв тип площадна и заядлива критика, която е просто да се намираш на работа и да блеснеш в диалог в социалните мрежи с кмета, не мисля, че е полезна нито за този, който ползва такива прийоми, нито за мен, като тръгна в безсмислени и непродуктивни разговори.

- А какви са житейските принципи, които следвате?

- Сигурно е много високопарно, когато ги казва човек. Ние имаме една безспорна национална икона, на която всички се кланяме. Това е Васил Левски. Той има доста простички принципи, които е изложил в своята дейност, и когато отбелязваме поредната годишнина на Апостола, винаги ги цитираме. Но някак си ги забравяме в ежедневието си. Един от принципите ми е да бъда честен с хората и да казвам това, което мисля. Да правя това, което казвам. От такива знаменити изрази на Васил Левски като „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него“. Аз го осъвременявам в по-простичка формула: „Живеем, както си го направим“. Времето ни влияе, разбира се, със своите превратности. Но и ние също можем да моделираме нещата във времето, ние също можем да го обръщаме така, както то ни прави подвластни на определени обществени или политически процеси. Работата и задружните усилия, които ни е завещал Васил Левски, бяха водещите пунктове в изборната ми кампания, защото „Заедно можем повече“. Излишно е да споменавам за тефтерчето на Апостола, в което е записано, че с народната пара не трябва да злоупотребяваш. Че не трябва да мамиш, да крадеш, да лъжеш. Това го има и в Библията. Опитвам се да бъде безсребърен в своята работа. И едно от нещата, които убедено твърдя, е, че за 20 години обществена работа не съм си позволил да изнеса и един кламер от кабинета си. И хората, които ме познават, знаят, че материалното ми положение е доказателство за това, което казвам. Не можеш да бъдеш на висок обществен пост с идеята да се обогатяваш за сметка на обществения интерес.

- Тази ваша отдаденост към общността не пречи ли на семейството ви, на най-близките ви хора?

- Със сигурност пречи. И го отнася съпругата ми, защото имам три деца, които вече са големи. Дъщеря ми тази година навършва 30 години, а синовете, които са близнаци, ще навършат 26 години. Но винаги едното е за сметка на другото. Със сигурност съм длъжник, както клиширано се казва. Защото много политици са длъжници на семействата си. Но това е факт. Ангажиментите ми като кмет не са от 8.30 до 17.30 ч., каквото е работното време на общината. А са 24 часа на ден, без почивен ден. Винаги са водещи публичните ми ангажименти пред семейните. За семейните - когато и ако остане време. За три години и половина не съм ползвал годишен отпуск. На пръстите на едната ми ръка се броят случаите, в които съм си позволил, като всеки един чиновник, да изляза в 17,00 часа. Обикновено часовете от 17,00 докъм 20,00 часа са времето, в което, като настъпи тишината в административната сграда, можеш да си събереш мислите и да мислиш по-глобално. Тогава е и времето за обработка на огромната документация. Личният ми живот е на второ място. Много ми е било смешно, когато избират някого за министър, за депутат, за съветник, за кмет или за някаква обществена длъжност и първото нещо, което му казват, е: „Честито!“. Ако човек си гледа работата на 100%, няма нищо за честитене. Ако честитката не е в материален план, а е за признанието на тези, които са те оценили и избрали, има стойност. В ежедневието обаче има много малко поводи за честитене, защото всеки резултат е следствие на огромни усилия, на много време, нерви и хабене на емоционална и психична енергия. И когато настъпи желаният резултат и хората му се радват, ти самият си изгорял по пътя към резултата. Много рядко имам сили и желание да се зарадвам на постигнатото, защото знам през какво съм минал, докато публичният резултат стане очевиден факт.

- Предстои празникът на Плевен. Какво ще пожелаете на плевенчани?

- Пожелавам да бъдат здрави, защото здравето е най-ценното. Когато си здрав, постигаш всичко. Другото е, че живеем, както си го направим. Заедно можем всичко, стига да си вярваме и да имаме самочувствие. А самочувствието е функция на резултата. Нужно е да работим, да постигаме плановете си в личен, обществен и професионален аспект. Тогава ще имаме самочувствието, ще вървим напред към успехите и към щастието. Нужно е да мислим за бъдещето на Плевен, за нашите деца и за нашите внуци. Защото обърнати към миналото, губим перспективата на бъдещето. Да гледаме напред и нагоре със самочувствието на един голям и значим исторически град, който е дал на България и на света достатъчно постижения, които са повод за гордост. 

Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design