ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

   

 

Християн БАКАЛОВ, пърформанс режисьор: Обикновено правя каквото си искам

Култура
09.07.2019  |  18:04
404
За първи път в Плевен "Чисто" на фестивала "Шарено петле"
Християн Бакалов

Последният ден на фестивала „Шарено петле“ в Плевен, организиран от ДКТ „Иван Радоев“, завърши със спектакъла за възрастни „Чисто“. Спектакъл в традиционния смисъл може би не може да се нарече, защото изявата е странна съвременна форма, в която авторът, режисьорът търси начин да ангажира и въведе публиката в света на изкуството чрез един задълбочен философски експеримент, в който зрителят става съучастник в събитието. В два дни - неделя и понеделник, в продължение на няколко часа десетки хора минаха през своеобразния пърформанс на Християн Бакалов. Християн Бакалов е съвременен танцов артист, който от 2009 г. има активно присъствие на международната сцена и е участвал в представления на све­товноизвестни хореографи като Иво Димчев, Ян Фабър, Жером Бел и др. Християн Бакалов завършва Държавното хореографско училище – София, през 1991 във випуска на Илиян Дрангажов и същата година е ангажиран в трупата на „Младия балет на Франция” в Париж. Кариерата му на танцьор продължава в Националния хореографски център „Claude Brumachon” в Нант. С тази трупа в продължение на 7 години реализира световни турнета в Европа, Латинска Америка, Африка и САЩ. През 1999 е поканен от „Младия балет на Франция” да постави 4 шансона, първият от които е "Au Suivant" на Жак Брел. В периода 2000-2005 Християн Бакалов поставя за City Center – Ню Йорк, Theater de Ranelagh - Париж, Консерваторията на Сеул (Корея), Консерваторията на Лион (Франция), Френския театър в Прага, Държавното хореографско училище - София, Балет Арабеск - София, и Софийската национална опера.

През 2009 година той се установява в Брюксел, участва в създаването на Volksroom, пространството за съвременно изкуство на Иво Димчев. Носител е на наградата на "Rayonnement de l'Opera de Paris". Завършил е педагогика в Националния център за танц в Париж.

 

От 2014 г. той разработва трилогия от т. нар. имерсивни (потапящи) инсталации “Eternia”, вдъхновена от концепцията на Спиноза за вечност. Под формата на разходка инсталацията повежда през поредица от провокации за сетивата и носи уникално преживя­ване за всеки посетител. Ако трябва синтезирано да се обобщи – „Чисто“ е творческа и експериментална работа на автора. За какво точно става дума, ще ни обясни по-точно Християн Бакалов.
- В този спектакъл ти се чувстваш специален, защото на теб ти се обръща внимание... Ти пътуваш и вървиш сам в пространството, но толкова много ръце се грижат за теб. Ти си в центъра на действието... Ти си ексклузивен...

- Как ви хрумна тази идея?

- Тази идея ми хрумна, защото 25 години работих с много режисьори, хореографи. В един момент исках да направя нещо, което си е мое лично, направено по мой маниер. Аз съм хореограф, танцьор. Исках това, което създавам, никъде да го няма, само мое и нищо друго. Още като танцьор имах усещането в съприкосновението с публиката, че има бариера между нас. И това моментално определя зрителя като съдия: това ми харесва, това – не, и т. н. Единият е оглеждан и осъждан от публиката. Има едно неравновесие, дали го искаме, или не... Аз исках в един момент да не е така, и поисках зрителя да е в това състояние, в което съм и аз. Исках да го вкарам в тази нишка, в която нищо не е ясно. Исках артистът да усети публиката си, да я въведе в реакциите им... да не е толкова далечно. За пръв път в Брюксел го направих с истински актьори с кариери и т. н. Благодарим ти, ми казваха те след това, никога не сме виждали нашата публика така да е чувствителна. Но тази пърформативна инсталация борави с много деликатни движения. Защото е важно всяко докосване. Докосването носи усещането за нещо и трябва много внимателно и прецизно да се извърши... Хората са различни, всеки е преживял по нещо специално.

Още като завършвах хореографското училище в София, много мислех какво да предприема. Това бе в началото на промените. Нямаше работа, перспективи - никакви... Тогава в София гостува френска група, която ме хареса и ми предложи договор за работа в Париж. И вече толкова години съм там и не живея в България. Родителите ми са лекари, но баща ми навремето гледаше доста резервирано на моите идеи и занимания. Казваше ми: „Ще станеш най-добрият лекар между танцьорите и най-добрият танцьор сред лекарите".

Но стана така, че един ден аз се обърнах към тялото.

„Чисто“ е част от трилогията “Етерния“ на Спиноза – в която трите индивидуалности на личността - светъл, чист и вечен, са инспирирани от идеята му за вечност като опозиция на концепцията на религията за безсмъртност. Тези форми са нови и за Запада. Този начин на изразяване - хем да има тяло, хем да има индивидуалните неща за всеки, е мое откритие.

- Какво ви дава това?

- Много ме зарежда. И усещането, че хората се чувстват по-различни, изникват нови чувства... Това ми дава самочувствието, че изкуството не носи само тази декоративна функция за развлечение, което в наши дни преобладава. И не носи в себе си тази капиталистическа идея, че всичко се продава. Аз имам екип, с които работя. Но по места работя с аматьори, защото докосвам човека по един съвсем естествен начин... Общуването става на човешко ниво.

- Спектакълът тук е за първи път - как ни открихте?

- Калина Вагенщайн ме препоръча за фестивала. Тук го правя за първи път. Продължавам да го правя и скоро ще бъда във Варна, София, Стара Загора... По-късно ще бъда на един рокфестивал в Белгия, който продължава четири дена и се събират над 100 хиляди души. Но ще пътувам и по света. Ангажиментите ми са запълнени до 2020 година. На много места го правя и извън театъра. Сега отивам в Ню Йорк да огледам пространството и да избера мястото за тази изява през януари, защото от него избирам драматургията на тялото. Имам покана от една дама за Хонконг от две години. С моя приятелка правим и нещо друго – „театър без думи“, което правех преди години. С нея ще пътуваме до Барселона, а след това до Норвегия. В творчеството си се водя от едно правило – правя каквото си искам.

Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design