Header

Крис ШАРКОВ, театрален режисьор: Зрителят трябва да бъде спечелен

„Народен враг” от Ибсен e най-новата постановка на ДКТ „Иван Радоев“ - Плевен с гост-режисьор Крис Шарков

  Добави в Svejo
Крис Шарков, театрален режисьор

„Народен враг” от Ибсен e най-новата постановка на ДКТ „Иван Радоев“ - Плевен с гост-режисьор Крис Шарков. Крис Шарков е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов. Премиерата на „Народен враг” на плевенска сцена е нещо, което доста рядко се прави - публика и актьори са заедно на сцената.Така публиката има възможност да почувства по-силно внушенията, които те искат да направят с играта си. Сценографията е на Ралица Тонева, а в ролите са Красимира Кузманова, Камелия Хатиб, Евгени Дойчинов, Веселин Плачков, Адриан Филипов, Сергей Константинов и Васил Читанов, който гастролира на плевенска сцена.

 

Откровенията на режисьора

 

От ранна юношеска възраст винаги съм знаел, че това ще работя. Никога не съм имал житейски колебания къде е моето място. По някакъв начин съм обсебен от театъра още преди да кандидатствам в НАТФИЗ. Гордея се с това, че съм фен на театъра. Гледам всички спектакли. Не съм от тези театрали, които се интересуват само от собствената си работа. Напротив, разчитам на това, че имам любопитство към абсолютно всичко и то прераства в някаква обич. Нещо, което е доста силно за мен и мисля, че житейски е определящо. От 15-годишна възраст театърът за мен е бил житейски приоритет и не съм имал никакви колебания с какво искам да се занимавам.

Телевизията никога не ме е привличала. В годините, когато кандидатствах - през 2003 г. имах чувството, че българският театър е може би най-силното изкуство от всичките изкуства в България, като личности, които работят в тази област. Във всяко поколение имаме по няколко човека - режисьори и актьори, на световно ниво.

 

-Господин Шарков, Вашата биография на театрал е свързана със значими  имена от театъра и от телевизията. Какво „откраднахте” от това съприкосновение?

-От всеки по нещо сигурно съм взел. И от баща ми Димитър Шарков, и от проф. Спасов в НАТФИЗ, и от работата ми с режисьора Явор  Гърдев. И то по съвършено различен начин. Баща ми от съвсем малък ме водеше на негови снимки. Много съм гледал, но винаги като зрител. Гледайки нещата, те са ми харесвали. С течение на времето, когато пораснах, разбрах какво ще избера. Никога не ме е занимавал въпроса с какво ще се занимавам. Просто знаех. Щастлив съм, че е това, което съм искал като малък.

-Благодатна територия ли е театърът?

-Театърът е много важно нещо в едно общество. Но българският театър като държавна политика е неблагодатна почва, тъй като нито едно правителство не се интересува от състоянието на нещата. Театърът не е част от държавната политика. Но пък в творчески план е благодатна почва, тъй като аз и много мои колеги се стремим да преодоляваме това нещо. Българският театър има много силна история, във всяко едно поколение има силни режисьори и актьори. Много сме талантливи и сме на много високо ниво в това отношение. Но като политика сме по-зле дори от Македония. Докато в такива развити държави и с традиции като Германия и Франция това не може да се случи - държавата да не се интересува от театъра. Там театърът е много важно нещо в живота на страната, у нас е друго.

-Накъде върви българският театър днес - експеримент, авангардни постановки, професионална взискателност и безкомпромисност?

-Театърът днес е много разнообразен като цяло, но върви към една комерсализация според мен. И това е голям проблем. Това вреди  много на качеството, влия на творчеството. Нашият театър днес повече се интересува от забавлението, а това е вредно. Не  може по бройка на зрители и на всяка цена това да е водещо за бюджета и т.н. Зрителят трябва да се търси по творчески начин, а не да се обслужва. Трябва да бъде спечелен от това, което сме направили ние, а не от това, което зрителят е видял по телевизията. Това е проблема. Но нашият театър е много силен от гледна точка на таланти, силен е на ниво талант. Българският театър има много силен ген, много повече отколкото държавата го заслужава.

-Усещате ли се вече професионалист?

-Не е хубаво да се усещаш професионалист. Искам да бъда изненадван постоянно. По-скоро искам да пробвам неща, които са честни и които ме вълнуват. Вълнуват ме и като теми, вълнуват ме и като средства. Професионализмът е някакъв занаят, а това вече  е проблем. А аз искам да правя неща, които са адекватни на живота, който живеем. Нещата трябва обаче да се изказват талантливо, не подценявам този елемент. Колкото повече се изненадваш от нещата, толкова по-добре е в нашата професия. Аз искам винаги да се изненадвам в работата си. Трудно е  да съхраниш себе си и да приемаш нещата чисти и нови, затова не искам да съм професионалист в този смисъл. С една дума - добре е да не си само професионалист, а всеки път да се изненадваш, когато правиш нещо. Вярвам и разчитам на интуицията си. Мисля, че я имам и разчитам на нея.

-Как стигнахте до избора на плевенската трупа за “Народен враг” на Ибсен?

-Мисля, че в Плевен има добра трупа, т.е. актьори, които могат да понесат един хубав текст и  хубав автор като Ибсен. Има материал...Аз не познавам града, не познавам публиката, но именно това, че има силна трупа, която има нужда според мен от драматургични предизвикателства е решаващо за избора. Смятам, че това е важно, за да се случи нещо силно и истинско, а не това да бъде поредния спектакъл. Интересен експеримента за мен ще бъде тази среща с плевенската публика, тъй като, както казах, аз не я познавам... Всичко ще бъде на сцената, представлението е камерно, а публиката участва в спектакъла като партньор. Иска ми се тя,  публиката, да чуе от сцената това, което се предлага като казуси. Защото проблемът в “Народен враг” е много с вързано с нещата, които се случиха през последните години в Българи, независимо че пиесата е от класик,  а именно това, че поради финансови интереси много проблеми и неща се прикриват, например такива, които са свързани с природата  и с културата.

Имам желание тия неща да се чуят и осмислят затова поставям публиката близо до актьорите. Някак си да живеят с тях, а да не гледат художествена измислица. Да знаят, че това ги касае, отнася се до техния живот. Класическите текстове трябва да се оглеждат през настоящето. Те не трябва да представят някакъв приказен свят, условен свят. А трябва да контактуват с времето, в което се живее. Пиесата поставя много важен проблем - че в един привидно  свободен свят, така наречен  още свободен свят, демократично общество, човек не действа свободно, а постоянно, ежедневно се сблъсква с този проблем за свободата. Вълнува ме кога човек - не в тоталитарното общество - а в уж демократичното общество, престава да бъде свободен.

Номиниран сте за наградата “Икар”. Вълнува ли Ви крайния резултат?

- Вълнувам се, защото съм имал много периоди, особено в началото – когато съм се чувствал самотен. Съзнавам обаче, че това не е всичко. Това са много субективни неща. Не съм толкова наивен, че да изживея тази номинация  суетно. Свикнал съм на всякакви мнения и съм се имунизирал срещу всичките. Мисля, че вече  имам все пак свой критерии, който следвам.

- Каква е с една дума за вас театъра?

- Колкото повече мисля за такива генерални въпроси, просто се плаша. За мен това е някакво проектиране на идеалния свят в реални дадености. Светът, какъвто трябва да бъде, но не е.


Тагове : Брягнюз   Плевен   ДКТ Иван Радоев   премиера   постановка    


Свързани новини

 Коментари


; ;
Времето
В И Д Е О
  Вижте скока на мениджъра на Google, 57-годишния Алън Юстас
  Вижте феноменалните отигравания на Гришо
  Вижте как Норвегия ни победи
  Яйца хвърчаха в ДКЕВР при обсъждането на цената на тока /ВИДЕО/
  Отличен старт /ВИДЕО/
  Слонове се разтанцуваха под звуците на цигулка (ВИДЕО)
  И Цветан Цветанов мина под ледената кофа /ВИДЕО/
  Бареков се поля с ледена вода, предизвика Борисов и Цветанов (ВИДЕО)
  И Бербатов го направи! (ВИДЕО)