ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Йоана Буковска - Давидова: Актьорската професия е мисия, която изисква абсолютно себеотрицание и посвещаване

Култура
16.12.2018  |  17:06
542
Плевен е прекрасно място да твориш и да споделяш творчеството си с публиката, подчерта актрисата

Срещнах се с емблематичната българска актриса Йоана Буковска - Давидова в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, минути преди представлението на „Мъжете предпочитат да излъжат” от Ерик Асус, постановка на гостуващия Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол. Проведохме изключително вълнуващ разговор, в който засегнахме теми, свързани с мястото на театралното изкуство в духовния живот на съвременния българин и професионалните й търсения в кариерата й на актриса:

 

- Какви са вашите виждания относно провокацията и посланията на постановката „Мъжете предпочитат да излъжат” от Ерик Асус спрямо зрителя?

- Това е една много добра съвременна ситуационна френска комедия. Тя не е в областта на лековатия жанр и в постановъчните решения на типа естрада. А поднася по един изключително лек и свеж модел проблеми, с които всеки един от нас се сблъсква в ежедневието си. Затова и заглавието е толкова провокативно. Но реално то е свързано с това, че жените казват всичко в прав текст. Докато мъжете избягват да се конфронтират, поради което лъжат, и това има много висока цена. Изключително ми е приятно, че работя в екип с млади колеги от Драматичен театър „Невена Коканова“ - Ямбол, защото тази трупа има изключителен творчески заряд. Аз съм гост-актьор и за мен е огромна чест да играя под патрона на Невена Коканова, която наскоро щеше да навърши 80 години. Така че днешното ни представление е посветено на нейния рожден ден. Това е нашият своеобразен жест и дар към Невена Коканова. Малко са личностите в нашето изкуство, които са безспорни и са икони, които са неподражаеми и уникални като нея. Огромна е отговорността, когато се подвизаваш в театър, който носи името Невена Коканова, защото има кого да гониш като постижения.

- Имате достатъчно опит като актриса и ако ви върна в ретроспекция от дебюта ви във филма „Дунав мост“ до настоящия момент, какъв е вашият поглед по отношение на присъствието на театралното изкуство в духовния живот на българина?

- В огромна степен театралното изкуство продължава да е фактор в живота на съвременния българин. Но конюнктурните изисквания са какво е гледаемо и какво не, които се налагат като директива от Министерството на културата. Защото субсидиите на държавните театри се определят от това колко билета и на каква цена са продадени. И по този начин се стимулира подборът на репертоара в театрите. Нужно е той да бъде гледаем и да пълни залите, за да има смисъл да се инвестира в това изкуство. Само че Министерството не си дава сметка, че за да постигнат театрите голяма гледаемост на репертоара си, те започват да правят отстъпления и компромиси, що се отнася точно до културата. Защото в момента най-гледаните представления, смея да твърдя, са едни, които не се целят точно в духовното извисяване на българина, а се целят в злободневни теми и забавления. Т. е. театърът вече не предлага необходимите духовни дразнения за българина, които да провокират размисъл, а това е заменено, символично казано, с една дъвка, която за два часа е издъвкана и след това изплюта и която за момента е сладка, а на другия ден е забравен нейният вкус. Това е състоянието на съвременния български театър, с което аз съм крайно несъгласна, тъй като всеки репертоарен театър в момента е подвластен на този принцип. Затова и аз вече не съм щатна актриса, а сама избирам ангажиментите си с отговорността на професионалист, който иска да предлага за себе си и на публиката духовна храна, с която да израстваме заедно, да изненадваме себе си заедно всеки път с всяка нова роля, с всяка нова постановка, която избирам. Откакто напуснах мястото на щатна актриса, благодарение на съдбата успявам да разкрия целия си потенциал. Изкуството, което искам да предлагам, няма как да си го консумирам сама, ако няма публика, която да приеме това изкуство и да върне обратната връзка. Не съм комерсиална. Стремя се всяко нещо, което правя, да е нещо по-различно и по-ново от това, което съм направила, което е изключителен лукс в днешно време да си го позволиш. И това за мен е единственият здравословен начин да запазиш професионалната си актьорска хигиена.

- Как оценявате участието си във филма „Откраднат живот“ като момент от кариерата ви на актриса?

- „Откраднат живот“ се появи за мен в точния момент, за да покажа наистина какво съм научила през последните десет години в професията. Макар че образът на Виолета Захариева, който играх, да беше второстепенен, това не беше възприето така от зрителя, което доказва, че в киното и в театъра няма малки и големи роли, а има малки и големи актьори. За мен актьорската професия е един вид мисия, която изисква абсолютно себеотрицание и посвещаване. Истинското изкуство няма ограничения, то те среща с много хора и дори когато те тотално те отричат, това означава, че пак си си свършил работата, защото зрителят не е задължително да се смее и да те приеме на всяка цена, за да получиш удовлетворение от работата си. Така че мога да определя образа на Виолета Захариева като върха в моята кариера като актриса към настоящия момент, защото получавам единодушно признание от публиката за любима актриса.

- Каква е Йоана Буковска - Давидова извън светлините на прожекторите?

- Моето семейство е моята сила. То ме научи да подредя правилно приоритетите си в живота. Съпругът ми ме макара да се чувствам и да се харесвам такава, каквато съм. Да се чувствам уверена в себе си и да изненадвам себе си. Новата ми фамилия - Давидова, е разделителна линия в живота ми. И всичко, което правя като актриса на свободна практика, е с марката "Давидова", което ми дава друго усещане за нещата и плътност.

- Не за пръв път гостувате в Плевен. Какво е впечатлението ви за града, за плевенчани и какво ще им пожелаете?

- Аз обичам Плевен. Тук съм работила една от възловите ми героини - Коко Шанел, и от тук насетне започна изследването в кариерата ми на такива силни и крайни жени, каквато беше и Виолета Захариева от „Откраднат живот“. Коко Шанел е явление, тя е изключителен боец на духа. Защото върховно постижение в живота е да се самосъздадеш и да се самоотстояваш. Изключително място в Плевен е местността Кайлъка, за което много ви завиждам. Много харесвам плевенската публика, защото тя е изключително взискателна, но топла и щедра, което е рядка комбинация. Плевен е прекрасно място да твориш и да споделяш творчеството си с публиката. Ще пожелая на плевенчани здраве и да са отговорни към другите така, както към себе си.

 

Въпросите зададе: Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design