ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

   

 

Киро КРАЧУНОВ, пом.-режисьор в ДКТ „Иван Радоев“: Събереш ли веждите и спуснеш клепачите, театър не става

Култура
23.07.2019  |  18:43
364
Киро Крачунов

Над четиресет и няколко години трудов стаж има в плевенския театър Киро Крачунов. Още преди да влезе в казармата, участва в театралната студия. Амбициите му да стъпи в храма на Мелпомена са от детските години. Вероятно голяма роля e изиграл и корифеят на културата в родното му село Подем - несравнимият Митич – Димитър Сарафов. Участва постоянно в сценки на местното читалище, а по-късно в Плевен вече театърът го пленява завинаги.

 

- Щом свърши казармата и се върнах в Плевен, веднага дойдох в театъра. Годината е 1973. И нали съм „студиец“, нямаше как да не бъда с артистите, хората от театъра, мечтаех да дишам праха на сцената... Аз наистина много обичам нашия театър. Някога кандидатствах във ВИТИЗ /Висш институт за театрално изкуство/ и съвсем малко не ми достигна да стана студент, но... Било ми писано да бъда друга „важна клечка“ – пом.-режисьор. Когато започнах, директор беше Илия Чоджумов – една изключително колоритна фигура и с невероятно слово, като застанеше да говори пред колектива... Аз не съм случайно в театъра.

- Кирчо, какви интересни срещи си имал с режисьори, актьори, сценографи и т. н. в театъра?

- Имах невероятни срещи с актьорите от нашия театър, с наши и гостуващи режисьори, театрални звезди... Една от тях беше Митко Хаджийски. С него двадесет и пет години всеки ден си ходехме пеша от кв. „Сторгозия“ до театъра. Голям професионалист! При него нямаше лабаво. Знаеше си текста винаги безупречно. Насън да го бутнеш, бе готов. Дисциплиниран, много подготвен и отговорен.

Много голямо впечатление ми е направил режисьорът Бойко Илиев, който направи в нашия театър „Укротяване на опърничавата“. Спомням си неговите думи на репетициите. Събираше всички на авансцената и със спокоен глас ни казваше - вижте какво, ние сме се събрали да правим театъра, това е удоволствие, а не да се измъчваме за неказана реплика или незначителен пропуск. Винаги ще го помня това.

Черкелов пък излъчваше едно достолепие, една увереност. Колкото и да си изнервен, щом се явеше, всичко такова изчезваше от теб с неговата осанка и поведение. Черкелов дойде с „Нощем с белите коне“ на режисьора Асен Шопов, а след това направи „Последната нощ на Сократ“. Тогава Бебо се развихри... По-късно, като се оттегли в Ъглен, ми е разправял за какво ли не, но и за неговия бостан. Няма да го забравя, особено как разказваше. Решават и те със Зина, съпругата му, като местните селяни да си насадят бостан. Бостан, ама не ар - два, а два декара. Хората им дали семена, показали им това-онова, но Чери ми казваше – Кире, как ме виждаш аз да ти копам бостан?! Така и оставили нивата. Случила се суша, бостанът обрасъл с балур и в тревата дините оцелели и наедрели, а на хората - чисти, спретнати бостани, но без дини. Изгорели от пека. На Черкелов дините големи. И тогава ъгленчани приказвали – на гражданите им върви.

- Вие с Домусчиев винаги сте си имали закачка. Интересна персона ли беше?

- Оооо, с Бебо! С него имаме много неща и сега постоянно го цитирам, спомням си... някои неща не са много са приказка, но... Играем „Суматоха" на Радичков и мен ме накараха да играя Глухонемия, защото напусна един от актьорите ни. Моето участие беше в началото на спектакъла да се явя с един монолог... Представяш ли си! Та той ми е разправял за случая в пиесата „Крал Лир“ в нашия театър. В един момент текстът му бяга и казва шепнешком на суфльорката – подай ми текста. Явява му се бяло поле, няма никой в главата му. Повтаря й: “Подай текста“. А това е съпругата на бившия директор Милко Кулев, която мисли, че Бебо се шегува, какъвто му е обичайният маниер. В един момент обаче разбира, че ситуацията е напечена, настава суматоха зад завесата, тя се хваща изведнъж за един от кабелите за звънците, звънците започват да дрънчат и... текстът идва изведнъж в главата на Бебо. Голям майтап след спектакъла! Публиката така и нищо не разбрала.

- А Саша?

- Тя е друга бира! Нямаше равна на себе си. Първо научаваше репликите на партньорите си, мизансцена им. И после своите. Тя, Хаджийски, Бебо нямат провали на сцената!

В театъра не е лесно да се работи, хората са различни, от друго тесто. Индивидуалисти! Чувствителни. Особени. Но аз за театъра никога не мога да говоря лошо. Защото от тук идва хлябът ми. За мен нашият театър е най-добрият!

Моята работа като пом.-режисьор е да свързвам нещата от началото на спектакъла до самия край. Като се казва, дясната ръка на режисьора. След премиерата аз поемам отговорността за реализацията на пиесата. Водя спектакъла. Ако се наложат промени, аз трябва да ги извърша.

Осигурявам връзката между всички в спектакъла. Най-големият урок, който съм научил в моята работа, е това, че трябва да обичаш много театъра, за да си в него. И другото – в работата винаги да се влага чувство за хумор. Иначе нещата не стават. Ако събереш веждите и спуснеш клепачите надолу, театър не става.

Историите са безброй за случките в нашия театър. Мога някой ден да ги разказвам на внуците като приказка...

Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design