ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
             

Красимир КОНДОВ, главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“: Музиката ми е хоби, гайдата - изкушение

Култура
13.09.2017  |  16:38
286

Красимир Николов Кондов e роден на 7 май 1963 г. във Варна. От ранна детска възраст проявява интерес към народната музика и още тогава започва да изучава инструмента гайда в НЧ „П. К. Яворов”. По-късно продължава заниманията си в Детско-юношеския ансамбъл към Центъра за художествена самодейност във Варна. С този състав участва в детски конкурси и фестивали, от които печели призови места като солист.

През 1982 завършва Средното музикално училище в Котел „Филип Кутев”, където е солист на представителния оркестър. Там са първите му опити в обработката на народна музика. На два национални конкурса „Млад музикант” в град Чирпан е лауреат и носител на първа награда. Участие има и в асамблея „Знаме на мира” 1979 г. в Унгария, във Фолклорен фестивал през 1981 в Куба.

Дипломира се през 1988 в Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив. Като студент е солист на представителния оркестър към Академията. Има записи в Радио Пловдив и Радио София. На две творчески срещи на млади музиканти в Плевен е с награда за отлично представяне. Има много изяви в страната и чужбина, участие на фестивали и конкурси с различни фолклорни формации в Полша, Финландия, Молдова, Италия.

Творческата си кариера след завършване на образованието си продължава като преподавател в СОУ „Г. Бенковски” - Тетевен, в Центъра за работа с деца - Плевен, а от 1994 г. е преподавател по гайда, камерна музика, народен хор и народен оркестър в НУИ „П. Пипков” в Плевен.

От 1999 до 2002 г. е лектор по кавал и гайда в НДД - София. Има участия във фестивали и конкурси за народна музика с различни състави в Европа и Азия. В периода от 2002 до 2006 г. е делегиран преподавател от МОН в град Болград в Украйна, а от 2016 г. - главен художествен ръководител на „Северняшки ансамбъл ”Иван Вълев” - гр. Плевен.

Като автор Красимир Кондов сътрудничи на фолклорните ансамбли в България, на БНТ и на БНР за съхраняване и популяризиране на българския фолклор - като изпълнител, аранжор и композитор. Има над 30 осъществени записа като солист гайдар и над 250 аранжимента на солови песни: многогласни, вокални, камерни и инструментални произведения. На няколко прегледа „Нова българска музика” е представял свои произведения, както и на други български композитори. Като изпълнител е участвал в различни музикални проекти: Стиан Карстенсен - Норвегия (1999); участие в CD „Духът на България” - Теодосий Спасов (2001).

Красимир Кондов има издаден самостоятелен солов албум „Гайдата” (2007).

Негови авторски обработки на народни песни са включени в CD-4 на „Мистерия на българските гласове” - Марсел Селие, CD „Spiritus II”, издаден oт Universal Music, и др. През 2015 г. издава сборник “Песни за народен хор и камерни вокални ансамбли”. Член e на “Музикаутор” - София.

 

 

  • Как си почива музикантът през лятото, г-н Кондов? Как се случва това на главния художествен ръководител на един от водещите фолклорни ансамбли в страната?
  • Отпуска за мен не означава почивка. В такъв период много от хората се отдават например на различни хобита, които имат. Моето хоби е да пиша музика, а професията ми е да свиря. С това се занимавах и това лято. При мен това е станало навик. Сядам... и музиката сама изниква и започвам да пиша. Освен това има и някои неща, които трябва да свърша по план за ансамбъла. Работим по един проект, който се нарича „От мегдана“, одобрен от Общината, който трябва да реализираме през декември. Той включва около час музика, песни и танци – ансамблово изпълнение. Това е вторият ни проект – първият „Пей ми песен, северняко“, бе посветен на мъжкото народно пеене в Северна България. Основното в него бе да се покаже мъжкото народно пеене и многогласното пеене. Сега съм обзет изцяло от новия проект и не спирам да пиша.

Кандидатствам за финансиране на ново мое произведение в „Музикаутор“. То е песен, предназначена за изпълнение от Северняшкия ансамбъл, и се казва „Маринчица“. Основата, разбира се, е северняшкият фолклор и песента така трябва да звучи.

  • Какво ви е мнението за нашия фолклор, за интереса на младите хора към него? Дълги години имате наблюдения върху тези процеси.
  • Имаше един период от петнайсетина години, през който на фолклора изобщо не му се обръщаше внимание. Сега е радостно, че виждам много млади хора да проявяват сериозен интерес към нашите народни песни, към танците, изобщо към народната музика. Става им интересно. За съжаление техните родители спряха да ги обучават... как да го нарека – в българщина. Младите като че ли започнаха сами да се пробуждат, да проявяват интерес към корените си, макар че не са пораснали с народната музика. Нароиха се много клубове за народни танци и това е прекрасно. В крайна сметка, докато не видиш колко е красиво, няма да се хванеш нито да танцуваш, нито да свириш или пееш. Човек трябва да пипне нещо, за да види колко е истинско. При компютрите нещата идват наготово и затова смятам, че интересът към фолклора ни в бъдеще още ще се засилва. И така трябва да ги обучаваме, казано на шега, всички да са вътре в играта. Нали видяхте каква сватба направиха в Арбанаси. Миналата година беше така в Разград, подобно нещо направиха и в Жеравна. Това е връщане към корените.
  • Затова ли се стремите в творчеството да дърпате тази струна в душата на българина? Уроците на Марсел Селие помогнаха ли ви?
  • Този човек през 70-те години, като чул нашата народна музика, бил впечатлен и... създаде „Мистерията...“. Направи нещо невероятно, за да извади нашия и румънския фолклор на показ пред света по този начин. В неговия четвърти диск за „Мистерията на българските гласове“ имам три песни: „Бяла Стана“, „Кучийка тича пред драмулийка“ и „Радке, мама, Радке“. Обичам нашия фолклор!
  • Какво по обем е творчеството ви в последните години?
  • Само за една година съм дал на Северняшкия ансамбъл двайсет мои произведения, които се изпълняват в момента. Това е и основната ми работа – да захранваме с произведения ансамбъла, да се търсят нови форми за изява. Хората, публиката, ще кажат дали сме сполучили, или не. Но днес все по-малко творци се занимават с аранжименти, защото този труд е слабо заплатен.

На нас обаче ни предстои много работа и ние ще продължим да даваме най-доброто от себе си. В по-далечен план имаме идея с диригента на общинския хор „Гена Димитрова“ Анелия Дечева в бъдеще да направим съвместна изява с двата състава – на хора и ансамбъла. Но това са намерения, които изискват много допълнителна работа и всичко трябва да се направи така, че това, което предлагаме, да бъде красиво. Вярвам, че ще го направим.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design