ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Музикалната педагожка Виржиния Стефанова - живот по ноти! /Снимки/

Общество
28.06.2018  |  13:12
1 447
Талантът винаги личи при децата, даже при 3-годишните - запее ли такова дете, личи вярното интониране, ритмичността на детето, коментира създателката на „Славееви гласове”
Виржиния Стефанова музикален педагог
Снимки: Личен архив на В. Стефанова

 

 

Виржиния Димитрова Стефанова е родена на  21 януари 1961 в Бяла, Русенско,  в семейството на известния музикант Димитър Каратодоров – Маестрото. Омъжена е за Димо Домусчиев. Имат един син – Стефан Димов Стефанов, който извисява ръст в музикалната фамилия – хоров диригент и звукорежисьор са специалностите от висшето му музикално образование. 

 Вече 37 години Виржиния Стефанова съумява да предаде своя педагогически опит  на възпитаниците си - от  3 до 9-10 годишните малчугани. И още през първата година след създаването си през 2011 година  ръководената от нея група „Славееви гласове”  към НУ „П. Р. Славейков” впечатлява журито на Международния фолклорен фестивал в село Обединение „Авлига пее” и си идва с първа награда за изпълнение, присъдена от председателя на журито Проф.Д-р Тодор Киров -преподавател в Пловдивската музикална академия. В следващите явявания на фолклорни фестивали наред с групата получиха индивидуални първи награди Валентин Великов и Мария Деликоцева.  А Тереза Георгиева   се върна  с награда от фестивала "С България в сърцето", провел се в Каварна през м. май 2018 година.

 

Освен със завидното си образование, Виржиния Стефанова дълбоко впечатлява  с всеотдайността в работата си.  Преди да влезе в детската градина,   завършва  предучилищна педагогика с профил  „музикален ръководител” в ИДУ „Вела Благоева” в Русе, а след това продължава образованието си във ВТУ'“Св.Св.Кирил и  Методий“  - Велико Търново със специалностите „Управление и ръководство на детски градини" и втори профил „детски учител”, придобива  следдипломно  и   специалността „Музикална педагогика”. 

 

Назначена  е в ДГ „Пролет” – най-престижната преди години, но за да попълни изискуемия норматив  от 12  групи, посещава и ДГ „Първи юни”. Напрегнатото й ежедневие е белязано от изключително много празници, коледни, новогодишни, училищни тържества,  където нейните деца са винаги водещите и радват с  изпълненията си.     

С Виржиния Стефанова за работата й  и за страстта й към музиката:

 

-Баща ти ли  предопредели пътя ти към музиката?

-Да! Почнала съм от 4-годишна, когато  баща ми ми купи  едно малко акордеонче и започнах  първите си уроци при него. И тъй като той е много взискателен и упорит,  всяка сутрин сядах на едно малко  столче с акордеона пред мен. Той ми показва  упражнението и започвам да свиря. След време казваше: „Утре сутрин това трябва да се знае!” Аз съм дете, играе ми се, не съм толкова осъзната, но нямаше прошка! На другата сутрин още със ставането  нареждаше: „Хайде, акордеона, школата, да видя какво си научила!”.  Ако  не съм свирила през деня, упражнението остава за  следващия ден, плюс новия урок! Неговата упоритост ме научи да отстоявам задълженията си.

Беше много критичен. В Бяла го знаеха като Димитър Каратодоров, но в знак на признание за таланта му – някой прикачи и думата Маестрото. Той не харесва това, споделял е, че приема това определение като приятелска закачка.

Завършила съм пълен курс по пиано в ДМШ- Бяла с преподавателка Жармен Абот от Русе. Симбеците на песните, които сме създали, съм ги изсвирила аз на синтезатор.

 

Когато синът ми учеше музика в музикалното училище в Русе, баща ми четеше неговите  учебници по хармония, елементарна теория и оркестрация, въпреки че много преди това се беше ограмотил. Бе наясно как да построи хармонията в едно произведение – нещо много важно за музиката, за да се построи някаква мелодия трябва да я хармонираш така, че да звучи по-добре. Защото мелодичната линия си върви, но е много важно отдолу какви инструменти ще сложиш, за да прозвучи ансамблово и красиво! Тия  неща са много  сложни, но той  направи обработки в инструменталния и вокалния жанр.

 

Моят мъж често му припомня моменти от участието му в оркестъра: Тъкмо научим нещо да свирим и ти хоп,  променяш  хармонията - „не, така звучи по-добре!”. Татко работеше с групи, освен с оркестър "Янтра”, издаде грамофонна плоча със северняшки хора, много музиканти са минали през оркестъра, чийто художествен ръководител бе, много хора е обучавал, преподавал е акордеон и пиано в Детска музикална школа към Читалище „Трудолюбие”. Сега е художествен ръководител  на група "Белянка" , която печели първи и втори награди от Национални фолклорни фестивали. Групата е лауреат на Еврофолк Първа степен през 2017 година. ''Белянка“се представя с обработен фолклор, чиито обработки са негови. Биографията му е много богата! Въпреки заетостта си, винаги много се е интересувал от моята работа! Той ми е еталон в работата.

 

И напоследък, когато съм изработила дадена песен и му я изсвиря, ми казва   „Започна да свириш по-добре от мен!”. С мое участие като акордеонист във формация „Янтра 3” през 1986 г. записахме в радио София 18 инструментални пиеси. След това издадохме албум от песни по стихове на наши беленски поети, озаглавен ''Любов край Янтра“ и друг - „Незалязващи звезди“с вокал аз и синът ми Стефан.

-Съпругът ти беше част от оркестър „Янтра”, нали?

- Да, Димо е също музикант! От малък имал желание да свири,  почнал в ученически състави  с други беленски момчета, развил се е по този начин. Не е ходил на специални уроци. Свирили са  в ресторанти, по забави, празници. Свирел е  на  китара.   В оркестър „Янтра“свиреше на бас китара и контрабас.

- Синът ти Стефан ли е професионално най-високо в музикалната фамилия?

- След музикалното училище в Русе синът ми завърши Музикалната академия в София  с две специалности: хоров диригент и звукорежисьор. Известно време работи като диригент в един църковен хор, но след време постъпи като звукорежисьор  в Александра студио - българска медийна компания, чиято дейност е съсредоточена върху дублажи на филми и сериали. Той има много силен музикален слух, добре подготвен е и е много доволен, че работи с хора, чийто професионализъм е качеството, което студиото поставя на първо място. В музиката, която сме създавали, е участвал като консултант и дигитален звукозапис.

- Трудно ли е да си музикална учителка в детска  градина?

- Навремето се изискваше  от нас, музикалните учителки,  да имаме 12 групи, а от две години  сме на норматив от 24 часа  седмично. Имах прекрасни срещи, от които научих много.  Благодарна съм, че имах възможност да работя с много превъзходни колеги, които ме накараха да разгърна моята същност като личност и творец. Работя в две детски градини. От  две години работя и с яслена група – деца на 2 годинки, две и половина!  На  едно дете като му засвириш, очичките му блесват.

 

Да, не може дори да говори, но като застанеш пред него с този акордеон, детето просто трепти! Системните занятия дават резултат – мога да ги науча да пеят или танцуват,  макар че за танците трябва да имаш и хореографски умения - много дарби трябва да имаш, за да застанеш пред един малък човек! Основно това ми е работата, аз съм непрекъснато  в движение, животът  ми минава на педал - от една детска градина до друга!

- Музикалният талант  личи ли у малкия човек?

- Личи! Даже  при 3-годишните,  запее ли такова дете,  личи вярното интониране, ритмичността на детето.

-  Как създадохте „Славееви гласове”?

- Това е  група за фолклор към НУ „П. Р. Славейков”  и всяка година децата в нея са различни. „Славейчетата”   са към 20 деца от първи, втори, трети и четвърти класове. Започнахме през 2011. Благодаря на директорката на НУ „П. Р. Славейков” Веска Ангелова, която ме покани и с чиято подкрепа създадохме групата „Славееви гласове”, която до ден днешен участва в училищни и градски мероприятия. Г-жа Ангелова бе човекът, който ми показа, че държи на   музикалната подготовка на децата. Благодарение на нея върша работата си не като задължение,  а като порив, който усещам вътре в себе си – да продължа музикалното развитие на децата и след детската градина. Децата бързо се учат, много са талантливи. Пеем народни  песни предимно от Северняшкия регион. Не правя кастинг, познавам възможностите им детската градина.

 - Мислила ли си да правиш група  от по-големи, хор на учителките, например?

- Не, на мен ми доставя удоволствие работата с деца и смятам, че е по-важно да тръгнат в правилната посока към музиката още от малки.

- Коя ти е най-любимата песен?

- Всичките песни,които пеем с децата, са ми любими,защото съм ги подбрала така ,че да са мелодични и лесно запеваеми.

- Пееш ли вкъщи?

- Пея и свиря,защото трябва да си  подготвя материала.Защото публиката оценява работата на сцената. А големият труд на музикалния педагог е най-важният, но той остана невидим за широката аудитория.

 

Йорданка ЗАБУНОВА/вестник "Нива"/

 

 

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design