ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Николай Урумов: Някога в Русе ме завладя магията на театъра

Култура
14.01.2015  |  20:02
2 659
Тъжно е, че времената се менят, а пороците остават, но се стремя от сцената да възвърна усмивката на хората, коментира известният актьор, който ще представи в Русе "Ревизор" на Гогол

Интервюто е дадено специално за русенския вестник "Бряг", публикуваме го, след като колегите са го отпечатали

         Известният актьор Николай Урумовпопулярен и обичан от многобройните му участия на театралната сцена, в киното и телевизията –  поставя на русенска сцена знаменитата комедия на Н.В.Гогол „Ревизор”. В нея главната роля- на Хлестаков -се изпълнява от друг известен театрален и филмов актьорИван Бърнев. Премиерата й ще бъде в началото на м.февруари.

         Изминалата година можем да наречем „Гоголева” за Николай Урумов: през м.февруари 2014 г. беше премиерата на неговия моноспектакъл „Дневникът на един луд” от Гогол, на сцената на Хасковския драматичен театър, в режисурата на Лилия Абаджиева; през м. март същата година пък бе режисьор и главен изпълнител /Подкальосин/ на спектакъла „Женитба”, на сцената на Плевенския драматичен театър; в момента-2015 - поставя "Ревизор". (Преди години той изпълни виртуозно ролята на Хлестаков от тази пиеса на сцената на Сатиричния театър.)

          В почивка между усилените репетиции разговарям с Николай Урумов. Интересно ми е да чуя неговите размисли за театъра, за актьорското изкуство, за съвременния живот и разбира се за неговия любим драматург – Гогол.

        

- Господин Урумов, къде и кога можем да открием зараждането на желанието да се посветите на актьорското изкуство?

 

-  В  Българево (моето родно село, намиращо се съвсем близо до Каварна) се снимаха много български филми. Използваше се много красивата му природа и близостта на морето. И там, като малък, непрекъснато гледах с удивление снимките на различните филми. Въртях се край екипа, мечтаех и аз да бъда като актьорите: да застана пред камерата, да играя като тях. По късно, като ученик в Балчик, се включих в състава на местния любителски театър. Режисьори бяха Маргарита Тихинова и Йосиф Венков. Но всъщност категоричното ми решение да се посветя на тази професия дойде след като бях  войник в Русе, в Санитарната школа (1981-1982 г.). Тогава изгледах всички постановки на Русенския театър. И бях завладян от изкуството на много артисти, между които Елена Стефанова, Константин Димчев, Васил Попилиев. Именно при тази среща с големия театър, с големи артисти, бях запленен завинаги от магията на театъра.

 

         - А какво Ви дава като изживяване изкуството на актьора?

        

- За мен актьорската професия е преди всичко игра, забавление, повод да провокирам размисъл в зрителя. Снимал съм се много в киното, в телевизията, но в театъра чувствам някаква сигурност, хармония, защита. Вълшебният магичен свят на театъра е по-красив и по-истински от реалния. И хубавото е, че в този магичен свят мечтите се сбъдват, а доброто побеждава.

 

         - Вие сте играли и комедийни, и драматични роли. В кои от тях сте се чувствали по-добре, по-творчески комфортно?

 

         - Когато човек е млад, живее бързо и стремглаво, носен от вихъра на времето и на младостта си. В тези години той е по-жизнен, по-весел и всичко му е безкрайно леко. Затова в този период комедийните роли са съвсем оправдани и аз съм ги играл с огромно увлечение. Но после с годините идват шамарите на времето, натрупванията на мъдростта в живота и съвсем естествено това подготвя и периода на по-драматичните и по-мъдри роли. Така че и в двата жанра се чувствам еднакво добре.

 

         - Какво е смехът днес от сцената – разтоварване, катарзис, размисъл, забавление?

 

         - В днешното ни динамично време все повече намаляват усмихнатите хора. Затова смехът, който аз се стремя да дам от сцената, е да възвърна усмивката върху лицата на зрителите. Да изтръгна от тях усмивка с помощта на сатирата, на бичуващия смях. Понякога това може да се изрази с иронична строфа, друг път с бравурен кикот: важното е усмивката да не е измъчена и изкривена. Хубаво е да видиш грейналите очи на зрителите. Тогава тайно се радваш, че подавайки им едно пламъче - смеха - ти си ги откъснал от сивотата и тъгата.

 

         - Защо решихте да навлезете и в дебрите на режисурата?

 

         - Имах щастието и късмета да работя с много известни и талантливи български режисьори. И реших всичко онова, което съм научил от тях, да го предам на моите колеги. Така че моите опити в режисурата са един вид  поклон към моите учители по професионализъм в театъра. В репетициите те присъстват в моето съзнание, осезаемо усещам тяхното присъствие. Във всяка ситуация над работата над дадена пиеса аз си мисля как биха реагирали те. И чувам гласа на моя учител в Театралната академия – проф. Николай Люцканов, на Крикор Азарян, на Стоян Камбарев, на Елена Цикова и още много други. За мен режисурата е умението увлекателно и непредвидимо да разказваш вълнуващи истории.

        

- Вие вече дълбоко навлязохте в света на големия руски писател Николай В.Гогол. Сега поставяте и „Ревизор”. С какво този свят Ви  прикова, очарова?

 

 - Творчеството на Гогол е увеличително стъкло, в което се оглеждат уродливите характери и нрави на неговите съвременници. Затова  неговият реализъм е бичуващ, болезнено-сатиричен. Това е до болка реалистичен свят, в който изпъкват такива пороци като корупция, пошлост, лъжа, цинизъм, безделие, раболепие, еснафщина. Изобличаването на тези пороци е толкова шокиращо, че не може да те остави равнодушен, затова поколения читатели и зрители се отнасят с възхищение към бичуващата сила на неговото писателско перо.

         „Ревизор” е пиеса, която е неудобна за каквато и да е власт, без значение на нейното историческо време. За жалост, пороците, които тя бичува, виреят безнаказано и днес. Най-лошото е, че тези качества като  корупция, пошлост, лъжа, раболепие стават все по-агресивни, безпардонни, брутални. Това обяснява защо тази пиеса по-рядко е поставяна: и след преломната дата 9 септември 1944 г., и след друга преломна дата - 10 ноември 1989 г. Времето тече, строевете се сменят, но пороците, изобразени в „Ревизор”, само получават „модерни” метаморфози, а иначе по същността си те остават непроменени. И това  е тъжното.

 

         - Вие за първи път се срещнахте с трупата на Русенския театър при Вашия гастрол в ролята на Какавидов от „Службогонци”. Сега сте режисьор на „Ревизор”. Как се чувствате в тази роля?

 

         - Това е, както казах вече, първият голям професионален театър до  изкуството на който в младостта си съм се докоснал. Някои от тогавашните актьори са все още в трупата. А споменът за нещо „първо” винаги е много силен. Русе е първата ми любов към театъра. И не съм допускал, че мога да бъда на тази сцена, сред неговите талантливи актьори. Но ето, че след поканата на Орлин Дяков и Пламен Панев да участвам в „Службогонци”, получих тази възможност. Това беше за мен една

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design