ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
             

Постановка на режисьора Димо Дешев в плевенския театър: „Господа, другари, пичове и дами”

Култура
14.11.2017  |  18:47
362
Лудница, която ни завладява
Мариян Стефанов и Мариета Калъпова, над тях Георги Ангелов (вляво) и Генадий Николов и Петьо Кръстев

Зрителят реципиент след такъв спектакъл може спокойно да си каже, че е изживял минути на очищение и възторг. Казано иначе, катарзис ще получи всеки, който отдели час и половина и влезе в камерната зала на театъра. Катарзисът е рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. Катарзисът е важен елемент в естетиката на Аристотел. Катарзисът се използва в естетиката и психологията на изкуството по отношение на реакцията на зрителя, а в психотерапията - на освобождаването на потискан афект или психична енергия. В древногръцкия katharsis най-често е означавало "очистване". Защото, както е в случая, попадате в атмосферата на творческа вакханалия, от която се раждат неистов смях и емоция, а сякаш не си очаквал такава среща с изкуството. Има няколко особености обаче, които трябва веднага да светнат лампичката на всеки театрал и поклонник на Мелпомена, пожелал да види представлението.

На първо място заглавието на този артистичен коктейл, в който главни действащи лица са актьорите. Следващото – защото в него участва състав от най-висок ранг - Мариета Калъпова, Георги Ангелов, Петьо Кръстев, Генади Николов и Мариян Стефанов, който е толкова талантлив и вдъхновен, подготвен професионално, че може да изиграе всичко, каквото му поставите с ясен режисьорски прочит. Спокойно и на Бродуей да ги поканите, няма да им трепне окото и ще го направят великолепно. Както е в постановката на Димо Дешев. В нея има пълно покритие на режисьорски замисъл и актьорска всеотдайност. Не само това – нашите актьори се опияняваха при тази среща със зрителите, някаква всеотдайност ги владееше от влизането във всяка сцена, от всеки гег и интерпретация.

„Господа, другари, пичове и дами“ се играе в камерната зала на ДКТ „Иван Радоев“ и след финала оставаш с чувството, че представлението би могло да се развихри истински на голяма сцена. Но всъщност, си казваш, какво значение има тук размерът. Нима Хемингуей за стотината страници на „Старецът и морето“ не получи Нобелова награда. В нашия случай ефектът щеше да е пълен, ако повече публика съпреживееше този спектакъл, оформен с текстове на Виктор Ляпин, Чехов, Хашек и Гогол. И костюмите, и музикалното оформление, и изпълнението, подготвени с авторитетната намеса на Анелия Димитрова и Асен Антонов, правят спектакъл, който отдавна сме чакали. Далеч от всякаква политика, заигравки с актуални политически събития, изцепки и ремарки, сцената те привлича като магнит с това, което става на нея. Етюди, гегове, фабула, която сякаш е част от тебе, от твоите страсти и поведенчески манталитет и те кара да се надсмееш над себе си. Катарзисът идва като неочаквано лекарство за изтерзаната ни душа от всекидневния тотален социален товар, от който няма как да се спасиш, освен ако не избиеш нанякъде. Животът такъв, какъвто е, но над който можем да се надсмеем и да го игнорираме в това кратко време, докато сме в залата.

Колко аплаузи, колко възторг и възхищение, истинско преклонение пред тези майстори на сцената. Не зная дали на всяко представление е така, но аз присъствах на такова, в края на което част от публиката се качи на сцената и продължи да играе, след като актьорите си бяха тръгнали вече. Но публиката не искаше да се раздели с тях тази вечер. Изкуството е най-голямата политика, казваше навремето големият наш художник проф. Ненко Балкански. И как не, щом в днешното объркано и никакво наше време този театрален скеч те вади от равновесие и те кара да се чувстваш естествена част от тази безкрайна лудница – животът.

„Макар да е писана от руснак, тези пиеси са ужасно валидни за нас и нашата действителност. Мисля, че ще бъдат много разбираеми, защото са като част от нашето ежедневие, а славянското чувство за хумор е много близко с нашето”, споделя режисьорът Димо Дешев. По негови думи идеята е „Елате, да се видим в какви ситуации изпадаме и в каква лудница живеем”. Четири истории на обикновени хора, представени смешно, завършват с тъжната констатация: "Целият свят е една голяма лудница". Хубаво е да можеш да й се надсмееш по чаплиновски, както го прави Дешев.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design