ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

РАНДЕВУ: Да се споделиш и да бъдеш споделен...

Интервю
25.10.2018  |  18:05
454
Гери Снимки: личен архив

Рубриката „Рандеву“ е територия за срещи със свободомислещи и креативни персони. Те приемат предизвикателствата, които им поднася животът, и устояват благодарение на уникалния си ментален облик. Профилите, с които ще се запознаете, са своеобразен модел за успешна житейска и професионална реализация.

 

С Гергана Бочева се запознах случайно. И веднага ме впечатли нейното духовно присъствие. Покани ме да посетя едно нетрадиционно място - кафето, което тя е създала и в което е вградила себе си. Там проведохме много искрен, много мъдър и много по човешки диалог, от който се почувствах развълнуван. Ето и нейните прозрения за живота:

- Каква е визитката на Гери?

- Аз съм Гери. Начинът, по който възприемам себе си, е като проводник на добри идеи. Като образование имам английска филология и пиар, завършени в Софийския университет. Онова, което ме е водило през живота ми, са ситуациите, от които искаш да си тръгнеш или решаваш да останеш и да продължиш, но оставаш в ситуациите, които ти носят огромна радост.

- Как се роди идеята да създадеш това кафене?

- Когато бях на 24 години, се чудех за какво съм на този свят. Много бягах, променях се и се щурах. Откривах, съзерцавах. Бях изпаднала в една тревога, защото не знаех за какво съм се родила. След което се влагах в различни каузи, с които можех да направя нещо за семейството ми, за майка ми, за някой друг. Но бавно и постепенно установих, че онова, което много ме вълнува, е да бутна зад барикадите маските, които всички носим. И насладата, с която общуваш с човека отвътре, без всичките му защити, установих, че е много голяма. Тази идея да направя едно различно кафене, ме споходи преди пет години. Това е място, в което човек може да изяви творческите си наклонности, място, което изисква много искрен и много силен език, да споделяш идеи, търсения. Влюбих се в тази идея. Така се случва. Хрумват ти разни неща, записваш ги. Търсиш формата, в което да бъдат въплътени. Идеята беше замислена за реализация в София, защото живеех там. И в онова време срещнах една сродна душа. Казва се Даниела. И с нея заедно започнахме да претворяваме това място, което за девет месеца се роди като дом-кафе. Накратко - това е място за споделяне, за съзнанието ти, за духа ти, за тялото ти.

- Моите впечатления от хората, които посещават кафето, е, че се държат по много приятелски, много човешки и много искрен начин помежду си. Как го постигате?

- Не го постигаме. То е, защото тук интуитивно се отпускаш, защото не се налага да се браниш. И се случва автоматично. Случва се от само себе си. Защото, когато влизаш тук, има едно условие: да оставиш всяко злонамерено чувство пред входната врата. От там насетне всички посетители нямат агресивни постъпки, няма злост или някаква надменност. И това те привежда в състояния, в които самият ти също не ги изпитваш. Затова се получава тази симбиоза, макар с някои да сме се видели вчера, с други да се познаваме от години. Това не е затворено общество, а е отворено, място, където всеки е добре дошъл. Да се почувства споделен. Даже може да си споделиш мълчанието. Можеш да си четеш книга, докато другите рисуват или пък просто си говорят. А това не е неловко мълчание.

- Каква е идеята на тематичните вечери, които организирате?

- Когато има тема, тя събира хората около един център. Този център пулсира, прави събирането концентрирано в някаква посока, а не просто да си поседим, защото ни е приятно заедно. Красиво е, когато хората идват и се озовават в една обща пътека. Целта на тематичните вечери е по един или друг начин да ни води към емоция, към откровение, да разтовари тялото ти през смеха или по някакъв друг начин. Всяка сряда правим театрални импровизации. Идеята е на студент в Медицинския университет, който сподели, че тук хората са отворени към идеите му. Прегръдката е поздравът, в който вярвам човешки. Всеки, който влезе тук, е посрещнат с прегръдка. Това доведе хора, които имат желание да бъдат гушнати поне веднъж. Тя не е проформа прегръдка, а е истинска. Прегръщаш някой и всъщност му показваш, че ти си като него и той е като тебе. Има и такива хора, които се отдръпват, защото им е странно. Така че когато идваш или си тръгваш оттук, си посрещнат и изпратен с прегръдка.

- Топлината, която се усеща в това пространство, го прави като оазис, в който човек може да покаже себе си, да сподели себе си и да се преоткрие.

- Така е. Без това да е свързано с някаква оценка или с упрек. Действително можеш да бъдеш споделен, който и да си. Споделяме и анонимни четива. Това е друго нещо, което правим. Анонимни са, защото са от автори, които самите ние сме писали. Книгите са увити във вестници, за да не се вижда авторът, за да нямаш очаквания или предварително приемане или отхвърляне. Както и самият ти, когато споделяш твоите четива. Четем на глас. Можеш да споделиш неща, които си писал или които са те впечатлили. Има къде да го направиш. Организираме рисувални следобеди - пленери на поляната или вътре. Правим фотоизложби, изложби на стихове, на рисунки. Споделяме и киновечери, които са последвани от дискусии. Споделяме храна – готвим заедно. Правим кулинарни ателиета. Идеята е да се вградиш в тази заедност, която можеш да имаш с хората, без тя да е обвързваща по начина на обществените структури. Това пространство не е нито секта, нито храм на нещо, нито на принадлежност. Това е едно място за споделяне.

- Как ги виждаш всички тези идеи в бъдеще?

- Оставам да съм тук и сега, в настоящия момент. Това е моят избор, защото се разсейвам и спирам да съм тук и сега, когато ти питаш мен, а аз съм взряна в това, което ще дойде. Казано като метафора, това ме взема от съществуването ми тук и сега. Няма нещо, над което да имам контрол. Обаче знам, че ако вдъхновението остане, то е заразително като смеха и като прозявката. И неминуемо ще си проправи пътя, за да продължи да се случва.

- Какво ще пожелаеш сама на себе си?

- Да има много места, в които да се чувстваш така, както се чувстваш тук. И това да бъде състояние на духа ти, на собственото ти чувство за недосегаемост, защото ти и всеки друг си свободен и защитен.

- А какво ще пожелаеш на читателите на вестник „Посоки“?

- Да се срещат с другите, тъй както се срещат със себе си.

 

Въпросите зададе: Росен ХАДЖИЕВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design