ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Роберт АБРАШЕВ, музикант: Да остарея с музиката

Култура
11.06.2019  |  18:48
406
Роберт след 20 години отново свири пред родната публика на националната изложба в Художествена галерия „Илия Бешков“

След 20 години Роберт Абрашев отново пя пред публика в родния Плевен. Появата му бе на изложбата на Алианц България в Художествена галерия „Илия Бешков“. С изпълнението си музикантът направи проявата още по-впечатляваща и без да звучи претенциозно, й придаде привкус на синтез на изкуства, което приятно изненада присъстващите.

Кой е Роберт Абрашев? Малцина могат да кажат повече за него. Нищо, че е от Плевен и е започнал тук творческия си път. На колегите си китаристът е познат с влечението си към кънтри музиката в един определен период от творческото си развитие. Създател е на група „Фаворит“. В биографичната справка за него е записано: рок музикант, певец, китарист, композитор, текстописец и продуцент.

Той е сред първите, популяризирали кънтри музиката в България. Някои от най-известните му песни са „Диви коне“, „Прости“, „Благослов“, „Аз и ти“, „Късно“.

Роберт Абрашев е роден на 4 октомври 1968 година в Плевен. Започва музикалната си кариера на 15-годишна възраст, свирейки в събрана от него ученическа група, имитираща „Бийтълс“. През 1987 г. основава кънтри групата „Фаворит“. 10 години по-късно – през 1997 г., създава акустичното трио “Горещи струни“ като модерна трансформация на група „Фаворит“.

Роберт е носител на редица международни музикални награди, а триото му „Горещи струни“ става една от малкото известни кънтри групи в България.

През 2008 г. става лауреат на голямата награда „Гран при“ от VI международен музикален фестивал в Подолани, Полша, а 2009 г. на Първа награда в категория „Музика“ от IX международен фестивал на изкуствата „Лайконик“ в Краков, Полша. В последните години съвместно с български и международни неправителствени организации Абрашев подкрепя благотворителни каузи, свързани с деца и възрастни в неравностойно положение. Известен е с факта, че в началото на 90-те години организира първите и единствени кънтри събори в България. За място на музикалното събитие Роберт избира живописната местност Разцепен камък в каньона край плевенското село Горталово. Певецът се влюбва в каньона няколко години преди това по време на участието си в снимките на българо-немската копродукция „Екехарт“ и по-късно го превръща в своята малка Америка. Вдъхновен от красотата му, създава за него песента „Диви коне“.

Той е един от героите в книгата на журналистката Таня Йовева „Европа за хората – Достойният труд на достойните хора“, по проект в подкрепа за информационното осигуряване на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансиран от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Роберт сътрудничи на сдружението й „Национален Алианс за развитие“ - София, като ментор на талантливи музикални изпълнители в неравностойно положение и промоутър на концерти в периода 2013 – 2017 г. Влиза в редица наши и чужди музикални издания и енциклопедии. Една среща с него ще ни даде повече подробности за творческия път на талантливия музикант, който вече има половин век извървян път.

 

- Отдавна вече не съм в плен на кънтри музиката. Сега основно правя авторска музика. Тази седмица ще имам концерт в Шумен, а през следващата ще бъда в Румъния и там ще пея. Трийсет години се занимавам с музика. Миналата година навърших петдесет години и ми направиха юбилей в... Монтана, а не в Плевен!

Дядо някога ми купи първата китара, не беше музикант, но свиреше на устна хармоничка... На 15 години бях на един пионерски лагер в Орешака. Там край лагерния огън се свиреше на китара, един приятел беше фаворит, и аз като видях как прави впечатление на момичетата, се влюбих още по-силно в китарата... Така тръгнах тогава, а сега на „стари“ години уча поп и джаз в Шуменския университет и съм във втори курс на Педагогическия факултет.

- През коя година излизаш на сцената и свириш вече за публиката, а не край огъня?

- Като завърших ТеМеТе-то през 1986 год., а през 87-а направих първата група „Фаворит“. После всички се пръснаха и останах само с контрабасиста Николай Ненов, който работеше в симфоничния оркестър, а сега от девет години е в Тунис. Досега нищо не съм работил, освен да се занимавам с музика. Съвсем в началото започнах с една кръчмарска група в „Пещерата“, но там изкарах само двайсетина дни... После животът ме срещна с много известни музиканти, имена. Композиторът и диригент Димитър Симеонов преди години ме нае да работя по Южното Черноморие...

- А как започна с кънтри музиката?

- Просто в един момент започнах да свиря на банджо. И може ли да си представите откъде си ги донесох първите два инструмента. Не от Америка, разбира се, а от... Русия. Тогава ми се налагаше да ходя често, а там имаше внос от някогашната ГДР /Германската демократична република/ и оттам ги купих. Тогава събрах мойта група и по едно време свирехме с Владо Станушев, Ивайло Дешков, Николай Ненов и още двама души... Свирехме популярни кънтри парчета, спиричуъли, традишънъл кънтри, ходехме с едни каубойски шапки, с кожени якета и гащи... Ние бяхме една от първите групи, след това се появи „Медикус“ на Коцето Калки.

- Роберт, какво ти даде музиката?

- Това е моето хоби, моята професия, кеф. Но има и трудни, и мъчни неща. Човек не е машина, работите се случват трудно – не е така, както си мислят някои, ей този си прави кефа и затова взема някакви пари. А то... Но общо взето е хубаво... Като има аплодисменти, е гот, парите дори не се помнят. В едни коледни балове по Нова година свирехме в Младежкия дом и някакви 11-13 лева взехме... Не помня. Беше през деветдесетте години. Но най-големият кеф беше през 91 год. в НДК. Събитието го организира Наско Янкулов, мениджърът на Дони и Момчил. Много групи бяха, пред публика 4 хиляди души свирихме. Яка музика, много народ, истински кеф. Друго подобно нещо изживях, когато за втори път гостувах в Полша. Получих Гран при в Подолани, Полша. Беше пред българската общност. Изпях един аранжимент на „Я кажи ми, облаче ле, бяло“. Разревахме се всички – и публиката, и аз като изпълнител... Създавам песните си, които са в главата ми. Нощем записвам, когато съм сам. Но не можеш да чакаш да дойде музата сама, защото ще умрем от глад при такова чакане. Някои музиканти казват, че се налага да стоят по няколко часа в студиото, без да е дошло вдъхновението. Но дойде ли, по-добре е да си в студиото.

Музиката ми дава най-вече радост. Нови приятели. Приключения. Пътувания... Тук-там някой купон... Но в България е трудно, да не говорим пък за Плевен. Но и в Америка е трудно. Няколкостотин хиляди фирми фалират на година и още толкова се създават. Навсякъде е трудно, но е хубаво артистът да има защита. Истината обаче е, че музикантът има голямо его.

- Какво ти се иска да се случи, да направиш на попрището жизнено в средата?

- Не съм мислил. И не знам на тия години какво да се преследва и да се постигне... Искам да съм на сцената, а не да си стоя вкъщи. За какво съм музикант, нали! Затова беше вълнуващо онзи ден, макар че 20 години не съм го правил в родния си град. Видяхме се с някои стари приятели. Но се оказа, че сме се позабравили. Доста години минаха... Спомените ме връщат в годините, когато някога репетирахме в една зала в Автотранспортния като ученическа група и тогава се запознах при едни невероятни обстоятелства с Кирил Маричков. Ученик бях тогава. Имахме един ръководител на самодейната група - Веско Георгиев, който на една репетиция докара „Щурците“... Та, като го гледам сега Кирчо как се държи, направо му завиждам. Искам да остарея като Кирчо Маричков и да съм все още на сцената. Това наистина е мечта – да остарея с музиката.

Димитър СТОЙКОВ

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design