ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
             

Русе: Една църква възкръсва... Вижте драмата със събарянето на „Всех Святих“ и как е построена отново

Общество
10.09.2017  |  10:36
7 144
Всички работници, участвали в срутването на храма, са сполетени от нещастия и незавидни съдби
Освещаване Ссех Святих в Русе

 

Новопостроеният храм „Всех Святих“ в Русе днес се освещава от митрополит Наум. Многоочакваното събитие е важно за града и има широк обществен отзвук.

 

Стотици се стекоха за освещаването на „Всех Святих“

 

Още повече, че през всичките години след събарянето на храма 1975-а, не е спирала мълвата, че над града е легнала прокоба. В съботния си брой русенският вестник "Бряг" е поместил обширен материал за събарянето и възстановяването на „Всех Святих“, като е използвал изследвания на писателя и журналист Боян Драганов, придружени със снимки. Днес публикуваме статията на вестник "Бряг".

 

През 1882 г. русенската Община решава да събори старата турска крепост. По идея на митрополит Григорий се решава камъните да се използват за направата на храм в района на гробищата. Проектът е възложен на архитект Едуард Винтер. Строителството започва през 1884 г. и завършва през 1889 г. Десет години по-късно църквата се освещава и нарича „Всех Святих“. Храмът впечатлява с великолепната си архитектура, прекрасни витражи и красива вътрешна уредба. Иконописите – уникални художествени творби /паметници на културата/, са дело на именитите наши художници – акад. Стефан Иванов и проф. Хараламби Тачев. Иконостасът е работа на художника-дърворезбар Методи Балалчев. Храмът е притежавал и великолепни руски икони от края на 19 век.

 

В началото на 60-те години на миналия век тогавашната градска управа решава да ликвидира най-старите градски гробища и освободените площи да се превърнат в парк. Речено-сторено. Но докато с костите на „обикновените“ покойници въпросът се решава по чисто административно-команден метод, възниква проблемът с тленните останки на Стефан Караджа, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Баба Тонка, тримата ѝ сина и едната дъщеря, Захарий Стоянов, Христо Македонски. Тук са и гробовете на повече от 25 души четници от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и от Ботевата чета, над 30 опълченци, 10 дейни членове на Русенския революционен комитет… Няма друго място в страната, което да е приютило завинаги толкова много борци за народна свобода.

 

Мълвата тръгва. В града се понася слухът, че е възникнала идеята църквата „Всех Святих“ да се превърне в мавзолей-костница. Слухът достига до Доростоло-Червенската митрополия и тя с Писмо № 523 от 18 март 1961 г. уведомява Патриарх Кирил за намеренията на градските власти, като изрично настоява „да се остави и занапред църквата да служи по предназначението си като енорийски храм“. Постепенно идеята придобива реални очертания с партийна окраска и бившият ОК на БКП, начело с първия секретар Петър Данаилов, поема работата в свои ръце.

 

 

      И делото добива кръв и плът

 

Манипулацията достига своя връх, когато „развълнуваната“ русенска общественост изпраща писмо до политбюро на ЦК на БКП /18 май 1963 г./, в което отразява горещата си молба църквата да се превърне в пантеон. Разбира се, желанието получава височайша партийна благословия. ГНС обявява национален конкурс за идеен проект на русенския пантеон, без да е взето становището на русенската митрополия. През февруари 1963 г. Доростоло-Червенският митрополит Софроний е приканен от председателя на ГНС и секретаря на ОНС да бъде освободен и предаден храмът, но получават отказ. Личен натиск оказва и председателят на Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове при Министерството на външните работи Михаил Кичуков. На 12 септември същата година съветникът на споменатия комитет Димитър Тодоров отново лично казва на митрополит Софроний, че трябва да се предадат ключовете от храма на председателя на ГНС – Русе.

 

На 22 септември 1964 г. с Писмо № 8573 се обръща към Доростоло-Червенския митрополит, с което го уведомява, че „строителите на социализма от гр. Русе с дълбока почит и признателност се отнасят към героите, загинали за свободата и щастието на нашия народ. Израз на тяхната почит и уважението им сега, когато гробищата, където те са погребани, се превръщат в Парк на възрожденците, намиращата се в тях църква „Всех Святих“ да стане Пантеон „Паметник - костница“, където да се поставят костите на заслужилите борци за национална свобода“. Цитира се мнението на професорите Александър Бурмов, Дечко Узунов, Любомир Далчев и архитектите Матеев, Иванов и др., че местоположението на църквата и идейната архитектура предлагат големи възможности за ПРЕОБРАЗУВАНЕТО И ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В ПАНТЕОН…

 

Няма документи, но анализът на наличните архиви показва, че някой от апарата на ЦК на БКП е съумял да убеди в тази необходимост и Патриаршията. При това положение митрополит Софроний уведомява Патриарх Кирил, че е принуден „да разреши на Русенския градски съвет да използва храма „Всех Святих“ в гр. Русе за Пантеон /паметник-костница/ на възрожденците, като гробовете на блаженопочиналите Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил се запазват в храма“. Становището е възприето от Епархийския съвет и одобрено от Светия Синод на 7 октомври 1964 г. На 25 октомври същата година митрополит Софроний отслужва за последен път литургия в храма.

 

Началото на погрома

 

И започва началото на погрома. Великолепната църква е изоставена на произвола на съдбата. Злосторници системно и методично я разрушават и ограбват. Поругани са гробовете на митрополитите. През 1972 г. църквата представлява тъжна и тягостна картина, като че ли е обстрелвана с едрокалибрен  картечен огън. На 30 юни 1972 г. председателят на Светия Синод уведомява комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, че ако ГНС – Русе е изоставил идеята за пантеона, би следвало храмът, след необходимия ремонт, да бъде върнат обратно в разпореждане на Доростоло-Червенската митрополия. От своя страна Димитър Аврамов – Председател на ИК на ГНС – Русе /11 юни 1973 г./, съобщава на митрополит Софроний, че ще вземе необходимите мерки, включително за охрана на храма.

 

След дълги перипетии необходимите средства са събрани с „доброволни“ вноски от предприятия, обществени организации, училища и др., приет е идейният проект на арх. Николай Николов и са определени инвеститорът и изпълнителите на СМР. Времето напредва и трябва да се бърза. Пантеонът трябва да бъде готов за 100-годишнината от Освобождението. Всички, които участват в проекта „Пантеон на възрожденците“, знаят, че идеята да се реставрира и съхрани църквата „Всех Святих“ е отпаднала и храмът трябва да се разруши.

Кой би дръзнал да предложи на Тодор Живков официално да открие пантеон, който всъщност е църква! А се е струвало да се опита, въпреки че е в разрез с официалната комунистическа идеология. Но в ОК на БКП е взето съдбоносното решение. Това определя и моралната вина на тази институция.

 

      Споразумението – и вълкът сит, и агнето цяло

     

Но трябва да се спазят няколко фиктивни формалности: Изразеното от Светия Синод съгласие за предоставяне на храма на ГНС да се оформи като отказ от собствеността, за да се зачисли като държавно имущество и най-важното – Митрополията да се съгласи храмът да се събори. С Писмо № 1085 от 19 юли 1975 г. митрополит Софроний настойчиво иска председателят на ГНС /Димитър Аврамов/ писмено да отговори „ще запази ли храмът „Всех Святих“ сегашния си архитектурен вид или ще бъде разрушен, за да можем да конкретизираме решението си по този въпрос пред висшестоящата ни организация – Светия Синод на БПЦ“. В отговор на това Димитър Аврамов подписва Заповед № 291 от 11 октомври 1975 г., с която нарежда да се открие производството за отчуждаване на храма. От тук нататък събитията се развиват с главоломна бързина. Водеща фигура е Димитър Аврамов, който има нелеката задача да получи от Митрополията необходимия документ.

 

Между двете страни се водят много разговори, но те са забулени в тайнственост и неизвестност. Напрежението нараства на 15 октомври 1975 г., когато митрополит Софроний подписва Писмо № 1438, което гласи: „Господин председател, издадената от вас Заповед № 291 от 11 октомври 1975 г. не е в духа на постигнатото споразумение. Предвид на това не сме съгласни да се отчужди и събори храмът „Всех Святих“. На писмото не е даден ход, но съдържанието му става известно на ГНС. Важен и драматичен момент. Веднага в Митрополията пристигат Димитър Аврамов, арх. Белчо Петров, арх. Ираклий Анронов и Богомил Русев, за да разговарят с митрополит Софроний. Присъстват и епархийските съветници икономите Кирил Пенев и Марин Павлов.

 

Кой какво е говорил, кой какво е обещавал – не се знае, но в крайна сметка нечия услужлива ръка написва на гърба на неизпратеното писмо необходимия текст: „Господин председател, уведомяваме Ви в законния срок, че сме съгласни да продължи производството по отчуждаване на храма „Всех Святих“ – Русе по Заповед № 291 от 11 октомври 1975 г. във връзка със строителството на обект „Пантеон на възрожденците“, съгласно одобрения проект в терена на Парка на възрожденците – Русе. Доростолски и Червенски митрополит Софроний.“

 

На другия ден ГНС получава дословно същия текст, вече оформен като официално писмо - № 1484 от 16 октомври 1975 г. и преподписано от иконом Марин Павлов, иконом Константин Попевтимов и Георги Христов. Видно е, че да се запази привидно някакво достойнство на митрополията, текстът е формулиран на принципа: „И вълкът сит – и агнето цяло!“, но църковниците отлично са знаели, че правят компромис със съвестта си и с това обричат храма на гибел. По тази причина Митрополията също носи своята огромна морална вина и отговорност за събарянето на църквата.

 

Разрушението

 

ГНС е с развързани ръце, но изниква проблемът кой да разруши храма. Деликатна строителна операция, защото, независимо от многогодишната масирана атеистична пропаганда, българинът дълбоко в душата си изпитва преклонение към Бога и Църквата. Изборът пада върху Беро Беров – частен предприемач според жена му, с криминално досие и четири излежани присъди, което го прави особено уязвим на натиск. Съпругата му Елена Берова, вярваща жена, разказва: „Един ден в началото на октомври 1975 г. у нас дойдоха Димитър Аврамов и Иван Пейчев – окръжният началник на милицията, и разговаряха с Беро за събарянето на църквата.

 

Аз се развиках и ги изгоних. Но те продължиха да идват и един ден Беро ми каза, че приел, защото го били заплашили, че ще ни интернират. Не можах да го склоня да откаже. Бригадата му се състоеше от десет души – до един пройдохи и алкохолици. Знам, че сключиха договор за събарянето, май че сумата беше хиляда лева. Всички смятаха, че ще я съборят за един ден, но криви им излязоха сметките.

 

Още рано сутринта на 25 октомври /дано да си спомням точно датата/ в църквата влязоха Данчо, Митьо Горския, Дако и Иван Беков, и при затворени врати смъкнаха вътрешната дървения /цял живот къщи сме събаряли, но такъв хубав паркет не бях виждала!/. Към 16 ч. отивам при тях и им казвам: „Да знаете от мене, пари няма да видите!“, а те си пият виното и ми казват, че Апостол Бишаров ще им плати.

 

Истинското събаряне започна в полунощ. Районът бе заграден с червени въжета и плътен кордон от милиционери. Имаше много хора, които негодуваха и хвърляха камъни. Дойде пожарна и с водна струя разгони хората, но за малко. Те пак идваха… От големците си спомням, че присъстваха Пенчев, Аврамов, Бишаров, Иван Цанков – директорът на „Чистота“, окръжният прокурор, от Държавна сигурност… Механизацията бе от „Чистота“ – 3-4 багера, 2 фадроми, а самосвалите нямаха брой.

 

Под светлината на прожекторите Дако и Данчо се качиха на купола и започнаха да разкопчават ламарините. Единият от тях падна и си счупи крака. Църквата беше построена много здраво. Стените изградени от бели камъни, бяха дебели 2,40 метра. Много качествен строителен материал излезе, но замина по вили и имоти. Но това най-добре знаят Цанков и Бишаров. Малко работа се свърши през тази нощ. На другия ден продължи. Пробиват се дупки в стените, прекарват се стоманените въжета и булдозерите теглят. След три дни от храма нямаше следа. Нямаше човек, който да мине край църквата и да не прокълне това греховно дело.

 

И пари не видяхме. ГНС не ни плати. Писах до различни инстанции, заплашвах, че ще се жалвам пред югославската легация /аз съм от Македония/, но нищо не помогна. На всеки от хората, съборили храма, му се случи нещо лошо. У нас пред входната врата зейна дълбока яма, мъжът ми се парализира и шест години не стана на крака. Така си и отиде"…

 

Епилогът

 

На 31 октомври 1975 г. ГНС /Заповед № 47 от 21 октомври 1975 г./ превежда на Митрополията сумата от 64 000 лева – на толкова е оценена съвестта на хората, подписали нейната смъртна присъда. Това е епилогът на драмата.

 

 

След епилога 

 

На 28 февруари 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението на България, е открит Пантеонът на Възрожденците в Русе. Той е построен на мястото на разрушения храм "Всех Святих". Лично първият секретар на Българската комунистическа партия и министър-председател Тодор Живков присъства на откриването, но остава разочарован от вида на Пантеона, не произнася предвидената реч, не награждава с очакваните държавни отличия проектантския колектив. Задава въпроса дали не трябва нещо да се промени във външния вид на сградата, за да бъде тя в унисон със старата русенска архитектура. След откриването му през 1978 г., Пантеонът на възрожденците многократно е затварян за ремонт.

 

Смяната на политическата система в България след 1989 г. връща официално темата за поругания и разрушен православен храм. Първата статия в местния печат е от 1991 г. и е на журналиста Боян Драганов.

На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-ина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата "Всех Святих". На 29 октомври 1993 г. Общинският съвет гласува решение, с което отрежда терен за възстановяване на храма в Парка на възрожденците. Създава се и инициативен комитет начело с митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм, което се оказва много трудна задача.

 

На 29 октомври 1998 г. в Русе се отбелязва 100-годишнината от смъртта на митрополит Григорий. Българският патриарх Максим води литийно шествие от църквата "Света Троица", което достига до мястото зад спирка "Воден". Там патриархът, в присъствието на тогавашния кмет на града Димитър Калчев и множество русенци, благославя мястото и полага основния камък за възстановяване на църквата.

 

Русе: Вижте наградените за принос към изграждането на „Всех Святих“

 

Строителни дейности започват чак през 2007 г., когато се създава Сдружение "Всех Святих", в което съпредседатели са митрополит Неофит и тогавашният кмет на Русе Божидар Йотов. Изграждането се води от инженер Патриков. До есента на 2012 г. сградата на храма и камбанарията са построени и външният вид на църквата е почти завършен. Необходимо е още да се застели подът, да се доизгради отоплителната система, както и да се възстанови олтарът, за да могат да бъдат подновени богослуженията.

 

На 17 октомври 2012 г. се провежда работна среща при кмета на Русе Пламен Стоилов с Управителния съвет на Сдружение "Всех Святих" и група граждани. Целта е окончателно завършване на "Всех Святих" и отварянето на храма за богослужения. В края на февруари 2016 г. създаденото за възстановяването на храма сдружение „Всех Святих“ прехвърли собствеността му на Русенската митрополия, връчвайки нотариалния акт и ключовете за църквата на Русенския митрополит Наум. Помощ за възстановяването на храма оказа и кабинетът „Борисов 2“, който през октомври миналата година отпусна 250 000 лв. за довършването му.

 

10 септември 2017 година. Храмът се освещава и отваря врати.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design