ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

   

 

Стопаните от с. Дъбован: Ние не сме извънземни, чакаме обезщетения

Бизнес
15.09.2019  |  18:29
207
Таня Кръстева, кмет на селото

В село Дъбован, община Гулянци, стопаните, които отглеждат в дворовете си прасета, също бяха засегнати от тазгодишната напаст - африканската чума. Как изглеждат нещата в това крайдунавско село? За теглилата и проблемите ни сигнализира кметът на Дъбован госпожа Таня Кръстева.

- Няма кой да обезщети стопаните, които доброволно унищожиха прасетата си, без да има доказана зараза от африканска чума по тях. До момента няма решение за обезщетение на хората, които евтаназираха животните си – оплака се кметът Таня Кръстева. – Петнайсет животни бяха умъртвени. Само на един собственик те бяха пет свине майки. Преди това двайсет души, двайсет семейства доброволно извършиха това, само и само да се спре разпространението на заразата. И всичко бе извършено по препоръките на Българската асоциация по безопасност на храните, само и само да се ограничи и спре болестта. Но засега за нашето село няма никакво решение за обезщетение на стопаните. Министерството е взело решение само за стопаните, които се намират в двайсеткилометровата зона около свинекомплексите или около кланици. Ние не попадаме в такава зона. Това е крайно несправедливо за хората, които евтаназираха свинете си. Имаме официален отговор от Българската агенция по безопасност на храните в Плевен, че за нашия регион няма предвидени обезщетения на този етап. Това сигурно ще накара много от хората да се откажат в бъдеще да се занимават с такава дейност. Трябва да се знае, че хората го правят, за да си осигурят по-качествена храна за семействата си от това, което се предлага в хранителните вериги. А при гледане на животните в задния двор има много разходи, трудоемка работа и т. н. Предполагам, че когато отшуми заболяването, хората ще поискат отново да отглеждат по едно-две прасета. Не е проблем в бъдеще да се извършва и маркиране на прасетата и да се вземат регулярно проби, за да се следи за състоянието им. Но да се усложнява процедурата, да се искат такси и документи за вкарване на стопаните в регистър на земеделски производители, това просто ще ги накара да се откажат заради такава сложна и бюрократична процедура. Ако се стигне до такава процедура да регистрираш животинския обект в задния двор, хората масово ще се откажат.

А ето какво се е случило на един от потърпевшите стопани - Радослав Миладинов.

- Аз имах шест свине майки, всяка по триста килограма, готови да раждат до няколко дни. Един вилар и едно малко прасенце. Дойдоха вкъщи и ми убиха животните, а след това казаха, че едва ли не било грешка. Дойде полиция, жандармерия, шефът на БАБХ. Взеха проби, видя се, че по стоката няма зараза. После се оказа, че сме били в заразната зона, а след това, че не сме в зоната, но от това следва, че няма да получим и лев обезщетение. Има ли изобщо някаква справедливост?

- Как преживяхте случилото се?

- Как! Трагично! От петнайсет години гледам прасета и да дойде някой в един момент и да ти ги избие. Как се преживява такова нещо. Да не съм луд да гледам повече... В началото имах осемнайсет прасета. По Коледа продавам една част, около девет, но остават. Не можеш да ги изколиш всичките, не можеш да продаваш това месо и да го съхраняваш за консумация, не става. Моята загуба е голяма – поне десет хиляди лева загубих... След тази история не съм минавал през кочината. А тя е хубава, просторна, със здрави решетки. Там ми се прасят майките. От мен натовариха 4-тонно ремарке с избити животни и ги заровиха на край село... Нямам думи.

- Резултатът?

- Петнайсетгодишен труд отиде на вятъра. Защото от всяко прасе не става свиня майка. То си иска гледане, подбор на качествената стока за разплод през годините и т. н. Ти трябва да завъртиш един кръг от заплождане, раждане и подбор, за да избереш едно-две животни за възпроизводство. За мен това беше една изкуствена ситуация. Болестта според мен е пусната във фуража, защото масово хората, на които откриха тази болест, не са производители на зърно и си купуват фуража. Аз съм земеделски производител и сам си произвеждам зърното, люцерната и т. н. Нещо подобно, ако си спомняте, имаше преди време със "синия език". Аз гледам сега и петдесет овце, но няма откъде да си купя ваксина срещу тази болест. И пак сме уязвими, само трябва да чакаме да се случи друго такова нещо. Не можеш да живееш на село и да не гледаш животни.

Затова и жена ми, като дойдоха за избиването на животните, скочи, че не ги даваме. Избиха ги и обещаха, че ще има обезщетение. И какво излиза накрая, че само за Гулянска община няма обезщетение за стопаните. Защо така. Ние да не сме някакви извънземни, та да ни лишават от обезщетенията?! Ние сме си тук, на земята, в село Дъбован.

 

Димитър СТОЙКОВ

с. Дъбован – Плевен, септември

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design