ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Теодосий Спасов: Може би след като умра, ще се сетя, че съм уморен

Култура
18.01.2015  |  09:21
2 295
Майсторлъкът на този живот е да си свободен, но да зачиташ човешката подредба, човешкото общество, позитивната част на заобикалящия те свят от индивидуалности и общности, убеден е световноизвестният кавалджия и джазмен

 

Интервю на Пламен КАЛИНОВ, публикувано първо в русенския вестник "Бряг"

 

Вместо познатите монографии, ще ви разкажа една Въвеждаща история за Теодосий и рибите в морето. (истинска е!)

         Пристанището на  Аполония (Созопол), в едно горещо лято от края на миналия век. На планетата като топъл хляб вървят компютрите „Macintosh” (по $1000парчето),

мобифоните (по 1000 лв. парчето) са тежки като тухли. Никой не предполага, че скромната компания на Стивън Пол Джобс и на другия Стив-Возняк, ще стане компютърният гигант Apple Inc. През същото това лято на 1990 г., освен че имам лъскавия „Мас”, аз съм притежател и на нещо много по-ценно - втория диск "Пясъчно момиче" (1989 г.) на един млад свирач - земляк от Североизтока - Теодосий Спасов. Софийските сноби се надпреварват да говорят за тази странна музика, смесица между традиционен фолклор и някакви особени (извън канона) джаз мотиви, които сякаш „излитат” от кавала на Теодосий. Рибата изобщо не кълве, а на пристанището сме кола до кола пишман- балъкчии (от турски, рибари). От скука пускам през колоните „пясъчното момиче”. Рибата започва да натежава на спинингите. Заради свирнята на кавала е, шегувам се, докато прибирам такъмите. Непознат комшия по рибарска слука ме моли да му оставя диска - да се налови на риба, като се уговаряме на другия ден да ми върне музиката. Давам му диска с усмивка. Разбира се, в залисията на лятото някъде се разминахме с непознатия рибар. След това си купих за втори път любимото ми „Пясъчно момиче” от една сергия на пл. „Славейков” при букинистите. Сетих се за тази история преди интервюто с Теодосий Спасов в Русе. Смеем се, докато му я разказвам в антракта на неговия невероятен концерт, който беше на 12 януари в зала „Филхармония”.

Теодосий е земен, непосредствен, смирен, планетарен и много човечен. „Ами, ти имаш една прекрасна история, за какво ти е моето интервю, но като съм ти обещал, ще го направим”, казва музикантът и след концерта сътворяваме ето това, което ще прочетете в следващите редове. А какво ли биха казали рибите в Созопол, макар че те не могат да говорят, но със сигурност са усетили магията на Теодосий. Божии работи, беше вълнуващо интервю, останалото оставям на Вас.

 

 

 

- Теодосий, казват, че си много специфичен, уникален талант и музикант. Малцина обаче разбират за какво всъщност става дума, защото не знаят как да обособят, да класифицират твоята музика. Вярваш ли, че един ден могат да я определят като музикален неокласицизъм, нещо като феномен на 21-ви век?

- Не знам, това си е моята музика, нещо, което е направено от моите впечатления за този живот. Това е музика, повлияна от срещите ми с интересните хора, повлияна също така и от онова, което съм научил в училищата, през които съм минал. Не на последно място, това е музика, която аз съм усещал докато извървявам моите си пътища. Но, най-общо казано - това е музиката, която ми харесва, която извира от мен, тя е част от моето цяло, от емоциите и духа ми, от всичко, което ме вдъхновява и провокира да експериментирам, да свиря и да обичам да правя това безспирно.

- Ти обичаш да правиш музика, което е като усещането за една постоянно тръпчива болка, нещо като безкрайна любов, която ти носи радост, а не страдание, зарежда те навярно?

- Да, навярно е нещо такова, нещо подобно се случва. Аз не бях свирил тази програма /изпълнената в Русе - б.р./ от Лондон. Минаха повече от два месеца от турнето ми в английската столица. Но всичко е като запечатано в главата ми. Само една репетиция с прекрасните музиканти от Русенската филхармония ми беше достатъчна, за да възпроизведа отново, а може би дори и по-хубаво, свиренето от лондонския концерт, а това ме радва.

- Трудно ли се придържаш към каноните на класическата симфонична оркестрация. Ти имаш свободолюбив, интерпретаторски дух, но си класически пример и за филигранно изпипване на музикалната фраза, без никакви компромиси.

- Аз искам в този порядък на разкодиране на моето свирене да благодаря най-напред на моите учители. Искам да им благодаря, че са изисквали толкова много от мен, изцеждали са максимума. Давали са ми възможност да се развивам, дори и тогава, когато съм търсил собственото си творческо амплоа, когато съм се лутал в лабиринтите на несекващата вътре в мен музика. Аз съм имал винаги свобода на развитието - и в музикалното училище в Котел, и в Академията в Пловдив. Но аз обичам, както тук, по нашия край казват, да върша нещата табиетлийски. С мерак да изработвам музикалната фраза, цялостното звучене. Изобщо, от малък съм възпитаван в подобен усет към хармоничността и правенето на нещата по най-добрия начин. И майка ми, и баща ми бяха такива - прецизни хора, перфекционисти. Сигурно на тях съм се метнал. Хубаво е да направиш едно нещо както трябва. Тогава то седи устойчиво и във времето, и в пространството.

- След толкова много европейски и световен опит и след като си свирил на най-комерсиалните и световни сцени, смяташ ли, че съвременният изпълнител, освен неоспорим талант, трябва да притежава и „таланта” да се самопродуцира?

- Всичко зависи от амбицията. Това е много индивидуално. Зависи и от усещането за „мярка” във всичко. Много е важно да се каже, че амбицията подклажда индивидуалните ти изисквания към самия теб и към живота изобщо. Няма регулатори с универсално предназначение в това отношение. Има, например, много амбициозни творци - те искат непрекъснато все повече и повече от себе си, от околните, от публиката. Ненаситни са в максимализма си. Има други, които искат спокойствие и хармония със себе си, с околните, със света, с най-близките си, с приятелите. Тези, вторите, не влизат в кой знае колко дълбоки взаимоотношения с комерсиализма. Доста жертви в буквалния и в преносния смисъл на думата даде човечеството - и то на големи таланти, на звезди от Холивуд и световната сцена, които не можаха да преодолеят инерцията, убийствения магнетизъм на комерсиалното. Струва ми се, че няма случайни неща. Според мен Творецът ни дава знаци. Не може на всяка цена да се втурнеш с главата напред и да търсиш само материалната изгода от продаването на таланта си. Така искрицата божия се задушава, не може да даде автентичен пламък, правят се болезнени компромиси с човешката природа изобщо.

- А ти на какви компромиси си готов?

- Аз съм човек, който прави компромиси в името на приятелството, на любовта и на изкуството. Обичам да правя музика с приятели, с хора, които са ми сродни по

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design