ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

              
         

Удовлетворена надежда

Интервю
13.03.2019  |  15:04
429
Архитект Иво Петров на 70 години

Да разговаряш с архитект Иво Петров в ателието му, е парекселанс място за следобедна раздумка. То на практика е на самата улица, на една педя разстояние от елплетеницата на тролеите. Артистично е забулено от човешката гълчава и не се усеща шумът на автомобилния върволик. Виж, ударите на камбаните на храма „Свети Николай“ отекват величествено и успокояващо в късния следобед, което слага още един особен акцент на такъв разговор и по това време. Едва ли архитектът е търсил такъв мизансцен, но усещането, че се намираш на много специално място, не те напуска. А то сигурно е такова дори само от факта, че пред теб е един от двамата архитекти на Панорамата. Проектът е сътворен преди повече от четиресет години заедно с арх. Пламена Цачева, днес този архитектурен паметник продължава да е от значимите културни знаци на Плевен. Нещо повече, той се превърна в място, където историята на България всеки ден стои пред нас жива и осезаема, а всеки българин, въвлечен с мислите си към това велико дело, се чувства строител на новото време.

 

... Така ми тръгна още в самото начало, че започнах с мащабни проекти. Първият ми голям архитектурен проект бе в Плевен. Става дума за Съветския технически център в жилищния комплекс „Сторгозия“. След това беше Панорамата, после Покрития пазар, което бе и голямата мечта на тогавашния директор Чалъков. При този проект се направиха сума ти преустройства, защото постоянно се сменяха партийните концепции за пазарите. В Пазара трябваше да има място за кооперативна търговия, частна търговия, търговия по АПК, по ТКЗС и за всички се предвиждаха щандове и т. н. Заедно с министерските постановления се сменяше и преустройството на Кооперативния пазар...

После дойде голямата ми тръпка – Театърът. Но след него напуснах Проектантска и станах заместник на Верка Радева в дирекцията й. Започна и преустройството на бившата казарма /НШЗО/ в Исторически музей и това стана също много важен проект... Натрупаха се за тези десетилетия много проекти, интересни решения, великолепни изпълнения, които написаха професионалната ми биография.

  • Погледът ти случайно или може би по навик все е насочен към театъра?
  • А, как не. Имам над трийсет професионални постановки, на които съм бил сценограф. Не само в нашия театър, а и в Пловдив, в Добрич и на други места. Поначало някога си мечтаех да уча или сценография, или режисура. Но майка ми ме отказа и понеже бях много добър по математика и рисувах, нормално бе да избера архитектурата. С тайното намерение все пак един ден да стана сценограф. Тази ми любов ме ощастливи в Плевен. Още Илия Чоджумов, тогавашният директор, ми даде такава възможност. Но тук така се стекоха нещата след пожара, че една година ден и нощ постоянно бях погълнат от възстановяването на сградата. Не можех нищо друго да правя, освен да следя изпълнението на проекта. Режимът ми горе-долу беше такъв през тези дни. От осем сутринта до вечерта да съм в театъра и да следя как се изпълняват нещата по план, как работят майсторите, всичко да е под конец, както се казва, да е изпипано, да няма пропуски и т. н. Връщах се вкъщи и почвах да чертая проектите за другия ден, за да има какво да работят. Това е някъде до 4-5 заранта. Лягах за два часа, един душ, закуска и в театъра. Така една година. Поболях се накрая и половин година отиде по болници и лечение. Но имах и една много сериозна творческа награда. Запознах се с големия наш актьор Георги Черкелов, който дойде като директор на театъра. Преди това го бях гледал по телевизията и си казвах какъв мъдрец е той, какво ли е да контактуваш с такъв човек. Но като дойде, станахме приятели. Той имаше много човешко отношение към живота. Като го изгониха от Плевен, за мен театърът изгоря за втори път.
  • Имат ли брой архитектурните проекти, които са твое дело?
  • До едно време ги броях и стигнах до триста през 90-те години. После спрях да ги броя. Нещата се смениха. „Иво Петров. Архитекти“ има офис и в София. Но там след време работата се разшири, пое я моят син арх. Цветан Петров, който се оказа и много добър като ръководител. Аз поемах отделни проекти, имаше много участници в изпълнението на спечелените и възложени проекти. Престанах да ги броя.

Сега бюрото ни в София „Иво Петров. Архитекти“ е най-голямото проектантско бюро в България и в него работят над сто души. Фирмата вече е огромна. Последният спечелен проект е за спешните медицински центрове в страната, които на практика трябва да са 300. На практика се оказва, че няма друго архитектурно бюро, което може да поеме такъв ангажимент...

Но в Плевен нещата са други. Няма работа за гилдията, а всеки работи на парче. Няма никакви инвестиции и затова ми е тъжно. Само ако се отвори АЕЦ "Белене" за строеж, нещата ще живнат.

Имам щастлив творчески път. Създадох фирмата „Иво Петров. Архитекти“. Доволен съм. Но аз съм от хората, които, като направят една работа, след това започвам да се вглеждам в нея и да намирам други решения. Нямам проект, от който съм доволен без забележки. Но за успокоение оказва се, че хората много ги харесват. От това, разбира се, ми става приятно. Не се смятам за гениален архитект, не страдам от такава мания. Знам, че съм добър архитект. Но времето, през което работех - и при социализма, и сега, - е такова, че строителството ни бе свързано с много ниско изпълнителско качество. Така беше и по времето на рационализациите. Тогава не можеше да познаеш проекта си, защото десет души след теб са се упражнявали върху него, за да правят рационализации. Сега нещата са доста по-различни. Казах нещо преди време на наш форум, което прозвуча кощунствено. За съжаление, казах, нашето поколение няма да остави паметници. Защото не се построиха както трябва. Все се намираше нещо, което да съсипе материала. Дали от майстори, дали от инвеститори...

  • Каква младост, каква надежда виждаш пред себе си или залез?
  • Удовлетворена. След дни навършвам седемдесет години. Виждам надеждата спокойна и слънчева, като летен следобед. Дори и залез да е... Обожавам залезите. Един хубав слънчев залез е подходяща метафора. Защото, като погледна назад, виждам богат творчески път с добри реализации и мои, и на синовете ни. Големият син Емил е компютърен специалист. Доволен е от работата си. Дори казва, че е късметлия, защото е могъл да избира професията си... А Цветан, малкият, всъщност продължава делото на фамилията.

Научих синовете си на нещо много трудно. Покрай моите безкрайни професионални ангажименти и творчески занимания станаха като мен - работохолици. Те взеха от мен личния пример. Целият ми живот е бил в едно такова работно темпо. Удовлетворението идва само от постигнатото като професионалист. Сценографията ми беше за отдих. Почивам си и когато съм сред природата, в гората, и ако има дъжд, който шуми в листата...

Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати
© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design